БЪЛГАРСКИ ИЗКУСТВА
Утре е Нова година.
От всички, които населяват тази изстрадала земя, ще се произнесат думи за пожелание и надежда. Но колко малко искреност има в тия слова, станали вече почти безсъдържателни формули!
Така настъпва постепенно и най-голямата трагедия на българския дух.
Нашето изкуство почва да губи своя жизнен сок, почва да се превръща в суха естетическа догма и вместо вдъхновение, ние виждаме безжизнени формули.
Коя е причината за тая сухота в оная област, където човекът е най-сочен? Защо нашите творци на изкуство така изпосталяха вътрешно и не са способни да сгреят сърцето на читателя?
Отговорът на тоя въпрос е единствен - нашият човек на изкуството изгуби връзка с народа, изгуби българската природа, за него вдъхновението стана само занаят, а не жертва.
И когато отново българският писател, художник, музикант обърне поглед към народа, когато, както в миналото, се слее с неговите болки и радости - тогава ще може да настъпи истинската Нова година за нашите изкуства и тя ще бъде поздравена не с кухи и неискрени формули, а от цялото сърце на читателя.
——————————
в. „Литературен глас”, г. 8, бр. 296, 31.12.1935 г.
