ПЕСНИ
Измъчен странник аз вървях из пътя стръмен на живота…
Отде си, сестро моя ти, защо си толкова добра?
Защо отваряш ти вратата на всеки странник, който хлопа, защо подаваш ти ръка на всеки, кой ръка протяга?
Кажи, кажи ми, сестро, ти.
- Защото всички братя са, а аз съм тяхната сестра.
Измъчен странник, сестро, бях, но ти ме утеши.
- Не само скръб в живота има, брате, и любов, и радост чиста и света.
Бъди благословена.
***
Защо ме, сестро, ти пусна в своя мирен дом.
Защо ми даде подслон?
Кажи.
- Защото много си страдал и много трябва ти любов.
Но ти ме, сестро, не попита: аз може някого да съм ограбил, а другиго излъгал и убил.
- Ти брат си ми, и аз ти вярвам. Иди и донеси вода от извора хей там…
О, сестро, сестро моя…
***
Ти вечно пееш, сестро, пееш и работиш.
Кажи ми: отде ти вземаш радостта си, защо ти нивга не тъжиш?
- Не питай, братко, а иди, там хей в оназ гора и за нашето огнище донеси на гръб дърва.
Отивам, сестро, колко много си добра.
- Ти по-добър си, брате мой.
***
- Ти много, брат, си изморен: товара много ли тежи?
Не, сестро, аз съм весел и засмян: - в гората много радост има.
- Сложи товара и ела; там чака ни вечеря скромна.
О, как съм много изгладнял.
- Ти много, брате, работи; постеля чака те след туй: - иди и си легни.
Прощавай, сестро моя.
- Прощавай, брате, до зори…
***
Зори се, сестро.
- И слънцето скоро ще изгрее.
Как мъчно ми е, сестро моя, че трябва да напусна тоя дом, но с радост пълна е душата ми.
- Щом радост има в твоята душа, и аз съм всякога с теб, о, брате мой…
Аз вярвам, сестро моя, а сега низ кой ли друм да тръгна?
- Върви из онзи, правия, нагоре.
Тъй да бъде. Той сякаш къмто слънцето извежда.
Прощавай, мила сестро, ти беше с мене тъй добра.
- Прощавай, мили брате, и ако нявга отново скръб душата ти налегне - ела при мене.
Ти, Радост, Песен и Любов си, сестро моя.
Прощавай, да бъде твоят дом благословен и още много, много дни да раздаваш мир и щастие.
- Прощавай, брате, и моли се зарад мен.
——————————
сп. „Възраждане”, г. 15, кн. 2, 1925 г.
