Алексей Филимонов

Иван Кьосев е един от най-ярките и дълбоки български поети, чието творчество обладава неповторимо своеобразие.

Имах възможност да бъда преводач на руски език на няколко негови стихотворения и всяка среща с неговия поетически мир ми даваше радостта на откривател и възторга от опознаването на изобразеното от него поетическо пространство. Видяно по трагически и прекрасен начин то избухваше с нови краски и аромати.

Иван Кьосев е способен да съзре чертите на вечното, митологичното. Неговата поетическа четка рисува живописни обемни образи наситени с ярко емоционално съдържание. Библейските и исторически сюжети в неговите произведения звучат актуално. Ние сякаш участваме в една вечно разгръщаща се притча или легенда.

Такова е стихотворението «Жената Мария» с цитат от Борис Христов:

Да, душата поиска да литне,
от житейската кал да избяга,
но преди към небето да тръгне
ще поспре тя за малко на прага.

Защото пристигна Мария
и навярно се готви да каже:
“Аз пристигнах и няма да крия:
жена съм и за мъртвите даже.”

И… застанал на прага издърпвам
аз конци от небесната прежда…
При Мария ще стигна и мъртъв
със последната своя надежда.

Мотивът за възкресението и духовното преображение минава през цялото поетическо творчество на Иван Кьосев. Неговото състрадание към света на хората и предметите не е само човешко, но и космично, идващо от дълбините.

Събеседниците на неговия творчески диалог, в който той въвлича читателя, са поети и мислители от миналото - Верлен, Паскал, а също и негови съвременници - поети на България и други страни.

Канещ на пиршество на духа, той намира съвършено свежи, неочаквани образи, които понякога е трудно да бъдат преведени, но дори когато са трансформирани в друга символна система, те все пак предават според мен, пределното нажежаване на мислите и чувствата, което поетът влага в своето оригинално творчество. Така той пише за съвременния нещастен човек:

Изглежда спокоен, но кръвта му ще кипне
ако някой прегази у него детето.
А когато към рая душата му литне
ще угаснат звездите и ще плаче небето.

Стиховете на Иван Кьосев, преведени от мен, бяха два пъти публикувани във вестник «Парадный подъезд» - издание на Санкт Петербургския градски съюз на писателите, който е част от Съюза на писателите на Русия. Сега се подготвя поетическа колекция на Иван Кьосев в списание «Аврора».

Смятам, че творчеството на поета и художника Иван Кьосев заслужава най-съсредоточеното внимание на критици и преводачи и трябва да бъде публикувано в поетически сбирки, за да бъде този автор опознат от по-широка читателска аудитория.

Санкт-Петербург,
23 март 2013 г.