Василий Попов

превод: Елка Няголова

***

Виелица. И болка чак до пладне.
Дървета махат с голите върхари.
В постелята ти, Зимо, кой ще падне,
стопен напролет, есенес повяхнал?

Лети, лети, душа, из тоя свят!
И не докосвай земните дървета.
Това, което беше, днес е вятър.
Различно вече любим и живеем.

Така пропаднах в ледения мрак.
Задъхах се от щастие съдбовно.
И в думи губех се, и в кучешкия вой,
тъй както другите изгубиха се някога.

Търси, откривай всеки точен жест!
О, Боже, невнимателно се учим.
Отново лес… и изстрел оръжеен…
И в снегопада вече сме улучени.