Гада ас-Самман

превод: Инна Учкунова

В ЗАТВОРА НА ВЪПРОСИТЕЛНИТЕ

Страннико,
кажи къде отиват песните,
след като сме ги изпели?
Къде отиват влюбените думи,
след като сме ги изживели,
а пламъкът на свещта,
когато се стопи?
Накъде бягат милувките
от отдръпнатите ръце?
А светкавицата
след като угасне?
Какво става с бурята,
щом утихне
и с кометата,
когато отмине?
Кажи ми къде е мястото,
където отиват всички те
и аз ще те чакам там,
моя любов…

ОЩЕ ЕДНА ЛЮБОВ

Измислих си, че ме обичаш,
за да не ми е самотно,
докато вървя без чадър под дъжда.
Дори си изпращах телеграми от твое име,
измислих си любовта ти,
също както уплашеният пее в тъмното,
за да не го е страх.
Когато се влюбваме,
сърцата ни се изпълват с призраци,
а паметта - с аромат на парфюм,
сълзи и вкус на ябълки.
Когато се влюбваме,
търпението ни се разплаква,
седнало на масичка в кафенето, за да чака,
и миналото минава покрай нас като керван,
след който поръсваме с жасмин
и забравяме шума от уличните продавачи,
сирените на полицейските коли
и линейките, тромпетите на сватбите и погребенията.
Аз няма да кажа на моите тела,
умрели в предишните ми животи,
да останат в най-дълбокото
и няма да призная,
че всички те са умрели от самота.
И вече няма да пиша седнала в тъмното,
а ще те обичам
и този път няма да се проваля
да сътворя любовта ни…