Жозеп Палау и Фабре

превод: Румен Стоянов

Вече не знам да пиша, вече нищо не знам да пиша.
Мастилото ми цапа пръстите, вените…
Оставих върху картата всичката си кръв.
Къде ще мога да кажа, къде ще мога да изкажа,
къде ще мога да впиша
сочността на златния плод, освен в плода,
бурята на кръвта, освен в кръвта,
дървото и вятъра, освен в едно дърво и вятъра?
Къде ще мога да изкажа смъртта,
освен в моята смърт, умирайки?

Останалото е думи…
Нищо по-хубаво не ще съумея да напиша.
Живея прекалено близко до нещата.
Думите умират вътре в мене
и живея в нещата.