Асен Калоянов

Вестта за трагичния край на поета Ракитин се разнесе като мълния още същия ден след първите кратки съобщения из вестниците.

И никой не допускаше ни за миг, че поетът сам си е избрал такъв край.

Та кой би подозрял, че Ракитин, такъв, какъвто го познавахме, един ден преди да се реши на крайната си постъпка, е носил из София (където той бе за конгреса на читалищата) и страшната мисъл за самоубийство?

Изгубихме човека Ракитин, на поетът остава между нас. И той ще ни стане още по-близък и скъп. И това, което му признавахме по-рано и за което заслужено му се отдаде почит на юбилея му, едва тепърва ще избистри своето значение.

Защото поетът Ракитин не ще умре. Измежду многото стихотворения, които ни остави той, не едно ще се помни наизуст.

И образът на поета няма да се изтрие из паметта на поколенията.

Неговите малки песни, в които така сдържано, но нежно са отразени възторга и скръбта на една голяма българска душа, ще ни напомнят навеки за скръбната участ на чистия поет и човек, който стана изкупителна жертва на нашите нрави.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 6, 13.05.1934 г.