Станислав Сливко

превод: Литературен свят

На 28 март 2017 г. се навършват 149 години от рождението на Максим Горки (роден е на 16 март 1868 г. стар стил). Официалните власти предпочитат да не забелязват наближаването на 150 г. юбилей на буревестника на революцията. Впрочем, това не е учудващо - те напрегнато се готвят за 100-годишнината на Александър Солженицин, която се пада през 2018 г. Няма кога да си спомнят за Горки, чиито произведения съвсем не са захар за властимащите.

За тях би било крайно неприятно да се видят в огледалото на горкиевите “Бележки за еснафството” - това е огромен удар по самооценката им. Думите на Горки за великата роля на науката и образованието са плесници за днешните погромаджии на РАН и висшето училище, за внедряващите ЕГЕ, а така също за поборниците на клерикализацията на образованието. А как мислите ще реагират високопоставените лица на следната фраза на писателя: “Велика заслуга пред живота и хората е да се запази в душата истински човешкото в дни, когато тържествува обезумялата свиня”? Това веднага са няколко члена от Наказателния кодекс и пак е удар по самолюбието…

В днешна официална Русия Горки е неудобен. Но за цяла останала Русия, за разлика от “елита”, потребност от Горки има.

На пика на перестройката и в “страшните 90-те” името му беше клеветено. Град Горки беше преименуван обратно в Нижни Новгород, от логото на “Литературная газета” изчезна неговият профил, броят на часовете за изучаване на произведенията на Горки се свиваше като шагренова кожа. Понастоящем ситуацията не се е променила. Наскоро от село Молоково, Ленински район, Подмосковието пристигна тъжна новина. При реконструкция на дома на културата “Буревестник” от фасадата е бил демонтиран профилът на писателя. Останало само графичното изображение на буревестника. Но без горкиевия профил то символизира само раздел дългокрили и късоопашати морски птици.

Налице е борба с историческата памет - тиха, бавна, пълзяща “декомунизация” и “десъветизация”. Както горкиевия Смок от “Песен за Сокола”. Впрочем тихото отстраняване на Горки от пространството на историческата памет става и чрез подмяната на смислите.

Любителите за пореден ще упрекнат съветската власт, като цитират с упоение някои откъси от “Несвоевременни мисли” на Горки. Но ценителите на такова забавно четене забравят (съзнателно или случайно), че разногласията на Горки с болшевиките в периода на Октомври били временни.

Вадейки цитати от контекста, се опитват да обезцветят “Червения Максим” и да го представят едва ли не като либерал. Между другото, трудно е да се намери сред руските писатели от началото на ХХ век по-голям враг на самодържавието и капитализма, жадуващ бъдещата революция и създаването на социалистическото общество.

Ненавистта на Горки към капитализма била искрена, органична. Тя произтичала от подробното му познаване на живота на онези, които са захвърлени на самото дъно на обществото, от богатия му личен опит.

В художествените произведения на Горки пред нас се появява животът на  “Русия, която изгубихме” - без каквито и да е преувеличения. В горкиевата публицистика намираме осмисляне на тези явления. С езика не само на писател, но и на публицист, просветител, политик, борец. Горки никога не туширал острите въпроси на живота, той ги поставял ребром.

Ето ярък пример за това как писателят охарактеризирал взаимоотношенията между богатите класи в царска Русия и народа: “Когато говорите за любов, със сладката си реч вие само искате да заговорят зъбите на вашите ближни, оголени от глад и злоба, на вас ви се струва, че, смекчавайки с любов сърцата на озлобените и угнетените от вас, вие можете да отслабите силата на справедливата им мъст. Вие лицемерите, когато наричате братя хората, които сте поробили, вие лъжете, проповядвайки любов на хората, в сърцата на които сами сте посяли завист, ненавист и злоба. Вие сте искрени, разбира се, когато съветвате ближния си: обичай ни. Но вие скривате зад тези думи други, много по-правдиви: понасяйте търпеливо, без възмущение, без ропот тежкия гнет на труда, униженията, нищетата, който ние сме сложили на гърбовете ви. Но вие нагло лъжете, когато казвате на своите роби: ние също ви обичаме”.

Тези думи ни карат да си спомним риториката на съвременните политически дейци на Русия, в която често се употребява думата “единство” и нейните производни. “Единна Русия”, “народно единство” - твърде често чуваме тези словосъчетания. Горки не е хранел илюзии, че дълбоките социални противоречия могат да се разрешат тихо и мирно: “Робите  не трябва да се обичат! Те могат да бъдат презирани или от тях да се страхуват”. В това е разкрита жестоката истина за това, което официалните профсъюзи наричат днес с красивата фраза “социално партньорство” и прикривайки се с която, властта извършва демонтаж на остатъците на социалната държава.

На писателя е чужда идеализацията на руския народ - той не престава да говори за тежкото пиянство сред низините, въпиющата неграмотност и битуването на най-дивите суеверия, за битовата жестокост, за небрежността и мързела на много работници. Но в тези думи няма нито презрение, нито русофобия - има само болка и виждане за социалните корени на тези пороци. Но наред с това и горещо желание те да бъдат изживени, изкоренени, да се разкрие пред света онзи велик потенциал, който се крие в народа. Много ярко това се проявява в романа “Майка”, където работникът Павел Власов преминава пътя от пълния с битови грижи и пороци работник до революционер.

Велика вяра в човека, във възможностите на човешкия разум и човешката воля живяла в Горки. И своя обществен дълг писателят виждал в това да помогне да разкрият тези възможности милиони работници и селяни.

Много добре го изразил в един от разказите си от цикъла “Из Русия”: “Вървя в тъмнината и сам съм си свещ; струва ми се, че см жив фенер, в гърдите ми с червен огън гори сърце, и толкова много ми се иска някой боязлив, заблудил се в нощта - да види този малък огън…”. Оттук - гигантската му обществено-политическа активност. Той се отклонява от пътя си, за да посети висшите царски сановници и да предотврати разстрела на работниците на 9 януари 1905 г. Когато властта се направила на глуха и разстрелът все пак се състоял, той безусловно се обявил срещу самодържавието, на страната на народа. През 1912 г. Горки от своите средства внесъл една трета от капитала, необходим за издаването на болшевишкия вестник “Правда”. След Октомври той е в основата на борбата за ликвидиране на неграмотността, инициира създаването на големите издателски проекти “История на Гражданската война”, “История на фабриките и заводите”.

Благодарение на усета си и колосалното си познаване на човешката природа, Горки въвел в съветската литература десетки нови автори, успял да разпознае във вчерашните работници, селяни и войници бъдещите “инженери на човешките души”. Много символично е, че при Йосиф Сталин именно Горки станал първият председател на Съюза на писателите на СССР и получил членски билет за №1. Съветската литература била в значителна степен негово дете.

А ето мнението на съвременния либерален писател Дмитрий Биков: “Русия е негодна страна с безнадеждно население… Руското население е неефективно. Трябва да му се даде възможност спокойно да се пропие или да измре от старост, тъпкано със съответните зрелища”.

Поразителна разлика с мирогледа и дейността на Горки, нали? Разликата между болшевика и съвременния либерал. Впрочем, самият Горки поставил диагноза на такива възгледи, наричайки ги “еснафски цинизъм”. Даже на върха на известността и славата, Алексей Максимович не губел връзката със средата, от която произлизал.

Близостта му с работния народ била общоизвестна. В Хабаровск има микрорайон, известен под името селище „А. М. Горки”. През март 1932 г. главното управление на въздушния флот обявило строителството на авиационен ремонтен завод и моторни работилници в Хабаровск. Две години по-късно на празното място израсли корпусите на новия завод - бил предаден за експлоатация моторо-ремонтен цех, продължило строителството на самолетно-ремонтния цех.

Заводът се заел с решаването на главната си задача - ремонта на авиационни мотори. Именно в онези радостни за работниците на завода дни била изказана мисълта - да се даде на предприятието освен номер, и име.

Колективът на работниците изпратил писмо до Горки, във връзка с молбата им до правителството да нарекат завода в негова чест. Писателят с голямо внимание се отнесъл към писмото на хабаровските работници от завод № 83 и написал обстоятелствен отговор, публикуван във вестник “Тихоокеански авиационен работник”.

В него имало такива думи: “Горещо ви благодаря за доброто, приятелско писмо и за тържественото ви обещание да започнете решителна борба срещу некултурността в производството и бита. Разбира се, аз съм твърдо убеден, че щом обещаете нещо, значи ще го изпълните. Целта на работата ви е прекрасна, висока и ако пътят към нея още е труден, вие вече виждате, че с всяка година пролетариатът прави този път все по-широк, по-лек, с всяка година все по-бързо расте жаждата за знания, жаждата за културен живот”.

И заводът, и селото с решение на правителството получили името на А. М. Горки. А колективът на завода напълно удържал думата си, дадена на “буревестника на революцията”. Но днес в някога могъщото предприятие работят около 200 души в няколко цеха - заводът е на ръба на банкрут… Много цехове със сложно оборудване са разгромени, площта се дава на частници, навсякъде следи на запустение.

Много ми се иска да вярвам, че всичко ще бъде различно, и отново край портрета на Горки с думите “Целта на работата ви е прекрасна” през главния вход ще се устремят към работните си места хиляди работници. Но никакви предпоставки за това сега няма.

За целта е необходима не само кардинална смяна на социално-икономическия курс, но и промяна на самата същност на обществените отношения.

В общество, в което човекът на труда е угнетен, безправен, смазан от нищета и отстранен от лостовете на властта, не може да става и дума за нормално развитие.

Огромният творчески потенциал, който съществува в народа, се изразходва напразно и отива за обогатяването само на немногобройната прослойка на олигархията и бюрокрацията.

В разкриването на този потенциал, в преобразованията на обществото на основата на освобождението на труда и уважението към човека на труда Горки вижда огромната хуманна значимост на идеите на социализма.

Горки успял да види във Великата Октомврийска социалистическа революция онова, което някои отказали и сега отказват да видят отвъд кървавите събития на Гражданската война: “Революциите никога не са били паузи в историята на културното развитие на човечеството, революцията е процес на повик към живота на новите творчески сили”.

Вероятно това е едно от най-добрите определения за революция, които някога са били давани в нашата литература. Струва си да го помним, посрещайки 100-годишнината на революцията от 1917 г.

——————————

НаканунеRU, 28.03.2017 г.