ПРОШКА
превод: Елка Няголова
Прости ми, че за миг приех, че моя си
и че опитах твой да съм - прости ми;
че на живота връщах се в браздите;
с разделите не свикнах и не молех.
Прости, не бе игра под тежък грим.
Не бе и лек роман, а твърде сложен.
Прости, че се предадох безусловно
на вчерашния ден неповторим.
Прости, че утрото пристъпва рано,
че от любов се излекува вече,
прости, отново идва тиха вечер
и всичко пак обръща се обратно.
Прости ми, че със тебе ми е леко
в жестокия ни век и търся нежност,
че радост нечия откликва неизбежно
и като болка люта чака своя лек.
Прости - на път, от път - все бързам.
Прости, раздялата не е измяна блатна.
Прости, че не разбрах дори цената
на любовта - безценното все търсех.
Прости, че съм невинен и съм предан,
че твоята невинност ме изгаря,
че искам и щастлива, и богата
да те съгледам сто лета напред.
Прости, че свободата си не давам,
прости и за съветите от мене,
че и нощта със изгрев се заменя,
че не делим живота си поравно,
че корабът ни не покой пресича,
че мамят го пристанища незвани.
Прости, че даже теб добре не зная…
И ми прости, че още те обичам.
