Фьодор Тютчев

превод: Христо Медникаров

* * *

Как зимата злобее,
поела път оттук -
вън пролетта лудее
и звучно пей капчук.

И всичко се раздвижва,
и зимата кълне:
в небето чучулиги
крещят: „Не щем те, не!”

Но тя не си отива
и хока пролетта.
А тя й се присмива
и свирка си с уста.

Вбесената старица
загребва шепи сняг
и в нежната девица
ги пръсва в своя бяг.

Но пролетта нехае -
измива се в снега,
на младост да ухае
и да злобей врага.