Захар Прилепин

превод: Литературен свят

Европа и Новият Свят безпощадно, последователно и страшно издевателстваха  над «третия свят», хранеха се и са богатееха за негова сметка. (И за сметка на своята работоспособност, разбира се).

В XX век с помощта на руснаците - от ноември 1917 г. - с кепето, стиснато в лениновата ръка - започна великата, освободителна антиколониална борба. И нещо повече: успешна борба.

Да, борба имаше и по-рано, но само руските болшевики дадоха на огромното угнетено човечество - на африканските, азиатските, латиноамериканските народи - надежда на избавление и световно етническо равноправие.

Светът, и това не е тайна, беше расистки. Европа и Новият Свят бяха отявлени и последователни расисти.

Но човечеството въстана и - така или иначе - победи.

Колониалната система (като цяло, но не в подробностите си) рухна, макар че не се предаде.

Когато ни казват, че социализмът в XX век е загубил, защото социалистическите държави са загубили конкурентната борба с капиталистическите страни - нас в нещо ни мамят. Не така трябва да се мери!

Освободителната антиколониална борба - това е основното мерило.

Страните, превърнали се от колонии в (една или друга степен) в суверенни държави - ето последствията на руската социалистическа революция.

Всички континенти имат право (и трябва, ако не са им отнели паметта) да празнуват 7 ноември 1917 г.

Нас ни учеха, че няма нищо по-важно от свободата. 7 ноември 1917 г. в Петроград е ден на световното освобождение.

Колкото и да е парадоксално, пряко свързана с тази революция е темата за прословутия пацифизъм.

«Белите господари» загубвайки закономерно във въоръжената борба правото да използват колониите си с цел обогатяване, в някакъв момент измислиха «пацифизма».

Това, приятели, е най-новата измислица. Довчера нищо такова не съществуваше в природата и никакъв пацифизъм не беше нужен на «белите господари».

Не е съществувал култ към жертвите - но е имало култ към победителите. Съвсем доскоро никой не би могъл да обясни на Нобеловия лауреат Киплинг, в какво е смисълът на пацифизма. А Киплинг е бил глава.

Но Киплинг умрял и скоро «белите господари» казали: сега ние сме за мир, трябва ни само мир, мир по целия свят, сега у нас е настанал прогрес, сега няма да воюваме, а ще се забавляваме.

Това е лукаво в истинския си смисъл. Скритата същност както обикновено е проста: само ние, «белите господари», имаме право да воюваме - всички останали трябва да повярват в най-новата религия на «пацифизма».

Първи «белите господари» са обучили писателите и журналистите: хей, момчета, сега ще се борите за мир, а ние ще ви даваме малко долари и Нобелови награди. Но ще се броите за нашия мир, за мира на «белите господари», а не за онзи мир, който ни предлагат съветските генсеки, брадатият Фидел, кървавият Мао и отвратителните виетконговци.

И, разбира се, всички световни медии и всички тези мили писатели са позволили да бъдат измамени от «белите господари».

Да се служи на «белите господари» - това нали е огромно щастие, това е радост.

По дяволите, че Сервантес е изгубил ръката си на война, че в сепаратистка война е загубил Байрон, че в завоевателна кавказка война е воювал Лев Толстой, и пак той е воювал в Крим срещу «световните демокрации», че Хем воювал в Испания - всичко това са глупости, сега всички ние сме миротворците.

Yes?

О, не, колеги. Вие не сте миротворци, вие сте доверчиви особняци на служба на мошениците, измамили са ви.

Когато мошениците бомбардират поредната тирания на съседния континент - вие, медиите, и вие, литераторите, най-често просто гледате и мълчите. Но не трябва да се правите, че това никой не го забелязва. Всичко това е твърде видно. Всичко това се набива в очи.

Да, в света има много лоши момчета. Да, в света има добри момчета. Понякога добри момчета са дори храбрите бели момчета от Новия Свят, не спорим.

Но това не значи, че добри момчета са само те. И това не значи, че ще се запазят предишните правила. В XXI век светът ще «олевява» и  става «десен» едновременно.

Прехваленият пацифизъм би бил полезен в новия век. Жалко само, че от него направили играчка за собствена забава.

Жалко за такива понятия като «суверенитет», «независимост», «борба за свобода», «Нобелова награда», «хуманизъм», «деспотия», «истина».

Те бяха използвани за лични, лукави цели.

Толкова малко думи са останали, с които би могло да се обясни нещо. Понятията искат връщане към първичните си смисли.

Смислите ще се върнат в процеса на неистови дела.

——————————

Продолжение проекта «Русская Весна», 10.04.2017 г.