СКАЛА

Михаил Лермонтов

превод: Христо Медникаров

Пренощува облаче златисто
на скала огромна и ръбата.
Сутринта разпери си крилата
и заплува по небето чисто.

Но сълза-следа се отпечата
на скалата стара. И самотна,
тя стои замислена, сиротна
и безмълвно плаче в пустотата.