Владимир Масалов

превод: Елка Няголова

Не се страхувам от просия.
От нищета не се боя.
Но с плач по моята Русия
аз, грешният, пред Бог се кая.

Не просто крача през живота,
а болката в душата пазя,
че вият псета и койоти…
Ала безсилна е омразата.

И бос вървя, нозе пребивам.
Отваря пътят нова рана.
Русия славех по чужбините.
Заслон й бях и планина.

И ориста ми пак Русия е,
тя моя ще е до прощаване.
И вярвам й като в Месия,
като на майка и баща.

Старая се със всички сили
да ти помогна, Рус обична…
Не се боя и от просия.
Но и от теб не се отричам.