интервю на Екатерина Сажнева с писателя Захар Прилепин, понастоящем заместник-командир на батальон на спецназ в ДНР

превод: Литературен свят

- Може ли войната да бъде източник на вдъхновение за писателя, още повече, че имате и опит - чеченската война и прозата за нея?

- Странен въпрос, след като дори не стотици, а хиляди световни култури са се появили на основата на националните героични песни, посветени в преобладаващото си мнозинство на случаи на война. Войната е такава форма на живот. Може ли животът да бъде източник на вдъхновение?

- С какво се отличава войната на 20 години от войната на 40?

- С нищо.

- Най-добрите и честни книги за войната е написал младшият командирски състав, обикновените лейтенанти, онези, които лично, а не по сводки, са виждали бой, кръв, смърт - например, знаменитата през 60-те години “лейтенантска проза” за Великата Отечествена, Васил Биков, Виктор Некрасов… Вие вече сте цял майор - не е ли късно?

- Не е ли късно за какво? Чаадаев е бил майор, Леонид Леонов е бил майор, Константин Симонов, мисля, полковник, а Денис Давидов и Павел Катенин - генерали. А много са били редници. Аз съм бил редник, бил съм сержант, бил съм лейтенант - тогава беше ли рано? Или навреме? Като цяло, смисълът на вашия въпрос за мен се губи в лек дим.

- А защо, впрочем, майор - нали длъжността заместник-командир на батальон е на полковник? Вашите функции като командир - познавате ли подчинените си? Как изобщо си взаимодействате с тях?

- Познавам подчинените си, функциите ми са най-различни, но основната ми е да съм с подчинените си там, където са те. Това е най-добрата форма на работа и възпитание.

- Чеченската война, в която бяхте съвсем млад, прилича ли на украинската или не? Въобще как е най-правилно да бъде наречена тя - гражданска война? Война за независимост? Въоръжен конфликт? Война за Руския свят? Олигархична война в Украйна? Един от етапите на Третата световна?

- Всички определения подхождат. Но всъщност това, разбира се, е въстание на руския народ, непожелал да играе на ереста на квазиукраинството и да “върви в Европа”. Където, трябва да се каже, никой нито руснаците, нито украинците не ги чака и не ги смята за европейци, не ги е смятал и няма да ги смята.

Всички войни по нещо си приличат, по нещо - не. Тогава, в Чечня, градски партизани бяха така наречените уахабити. Руската пролет започна с това, че партизани бяхме ние. Сега силите в нещо са се изравнили, но като цяло превесът и в жива сила, и в техника - са на онази страна. Превес 3-4 пъти, уви. Но това пак няма да им донесе победата. Защото сме прави ние.

- Разбирате ли, че открито подкрепяйки Донбас, ще станете обект на прицелна ненавист от страна на същите тези украински националисти? Т. е. доколко това беше осъзнато, премислено решение или беше повече емоционално?

- Аз открито поддържам Донбас и говоря срещу националистите още от 2013 г. Когато дори Майдан не беше започнал, аз вече пишех за това. Никакви емоционални постъпки не върша. Аз върша тихо работата си.

- Гиви, Моторола бяха харизматични командири, гръмки имена, но харизматичните и ярките обикновено не доживяват до победата. Вие сте много известен човек и за непосредственото ви участие в този конфликт сега е известно на всички, не се ли страхувате, че ще станете мишена?

- Не съм сигурен, че си струва да се мисли за това.

- Най-високата награда на Съюза на доброволците в Донбас, който ръководи най-първият глава на ДНР Александър Бородай е Кръстът на доброволците. За какво ви наградиха с него? И какво дава тази награда? Чувствате ли се кръстоносец?

- Дадоха ми го за работа. Работих и съм благодарен, че това е забелязано.

- Как се отнасяте към това, че заминаването ви в Донбас мнозина наричат предварително планирана пиар-акция?

- Аз имам четири деца. Това също е пиар-акция. Ние родихме и възпитахме четири деца, за да имам подходящ пиар. Сега събрах батальон, няколко стотин души - за да имам пиар. Така могат да разсъждават хора не просто инфантилни, а недоразвити. В крайна сметка Христос са го разпънали за пиар на Бога-Отец ли? Разбирате ли?

- От 2015 г. сте съветник на Александър Захарченко, сегашния ръководител на Донецката република? Какво влиза в задълженията ви? Какви са отношенията ви с него?

- Досега сме имали отлични отношения. Работили сме в най-широк спектър от въпроси. И много ценя доброто му отношение към мен.

- Вие се съгласихте да общувате с «МК» само по интернет. Защо крайно неохотно се съгласявате на лични интервюта за вашето участие в този конфликт?

- Ако се съгласявам, няма да участвам в нищо, а само ще давам интервюта.

- Разкажете по-подробно за подразделението, което командвате и изобщо как се случва всичко това? Вие не сте постоянно на мястото си, имате работа, семейство в Русия…

- Нямам никаква работа в Русия, ако не се смятат двете телевизионни програми, всяка от която се снима в продължение на един ден - за месец напред. Още повече, че през този месец ще заснемем последните предавания и ще излезем в отпуск. Така че всъщност заминавам не по-често от всеки друг командир. Всички командири имат неща за вършене в Русия: покупки, обезпечение, преговори и така нататък. Аз също имам. 25-28 дни от месеца прекарвам в Донбас.

- Събитията в Украйна протичаха вяло в последно времена, но изведнъж внезапно се изостриха - признаването на паспортите на ДНР и ЛНР от страна на Русия, блокадата на непризнатите републики, обявена от Порошенко. Доколко тя е реално изпълнима и до какво може да доведе?

- Блокадата създава неприятности за по-голямата част на Украйна. Нека тя се оправя със собствената си глупост. Кучето хапе собствената си опашка. Казвам това не за народа на Украйна. Говоря за буйните от онази страна, взели за заложник целия народ.

- Тогава възможно ли е Русия да признае суверенитета на Донбас под една или друга форма? Признаването на паспортите на ДНР или ЛНР първа крачка ли е към това? Необходимо ли е това изобщо на Русия?

- Намерило ви се е дете или брат, или баща, а аз ви питам: трябва ли ви това въобще - да се срещате с тях? Или пък не трябва? Или това не е много уместен въпрос. Донбас ще бъде руски. Това искат всички нормални руски хора, а те са мнозинство.

- Но е достатъчно да се видят постовете в социалните мрежи и да се пообщува с украинци, за да стане ясно, че те съвсем не ни смятат за братя, между нас има не просто берлинска стена, а черна дупка, гнояща рана… Времето лекува раните, но колко трябва да мине?

- А вие не съдете по Фейсбук за целия народ. Съдейки по Фейсбук, либералите в Русия трябва утре на изборите да спечелят 90%. А те вземат 2 %. Странно, нали? В почти същото съотношение са квазиукраинските десносекторци («Десен сектор» е забранен в Русия - бел. рус. ред.) и прочие припадъчни привърженици на самостийния (независим - укр.) европейски път по отношение на останалия украински народ.

Напълно сериозно ви казвам, че ако утре в Украйна решат да проведат най-честните и прозрачни избори за президент, Порошенко и Тимошенко биха загубили от ръководителя на ДНР Захарченко. На втори тур, в сложна борба, но ще загубят.

Защото, освен Фейсбук, съществува и огромната страна, която няма време да седи във Фейсбук. А и е страшно в днешна Украйна да пишеш постове. Това не  ви е Русия. Там бързо ще дойдат при вас и ще ви отведат. И никакъв Борис Гребеншчиков няма да стои в такъв случай с плакатче: “Свобода на украинските патриоти”.

- Не ви ли се струва, че минските съглашения не сработиха и не работят отдавна? Какво може - или трябва - да ги замени? И защо с това увличат двете страни, след като е ясно, че от Минск няма смисъл?

- Онова, което ще замени минските споразумения - крайно ще удиви целия свят. Затова и ги бавят, за да не бъде изненадата толкова голяма.

Обърнете внимание, че по-рано “цивилизованият свят” налагаше санкции за всичко поред, а сега признаха паспортите - и тишина, взеха четиридесет от най-големите предприятия в Донбас - и тишина. Свикнаха. И с това ще свикнат. В това и беше смисълът на минските съглашения.

- Руските доброволци в Донбас. Какво се случва с тях сега? Знам, че много заминаха обратно в Русия, разочароваха се, умориха се. Нужни ли са те изобщо днес? Не е ли минало времето им?

- Знам, че много се развеждат с жените си - значи ли това, че институцията на брака се е изчерпала? За доброволците е сложно, защото там има професионална армия, и не може да дойдеш както през лятото на 2014-та за месец-друг, а после да се върнеш вкъщи. Затова служат само онези, които се преместват в Донецк. Заплатата на военнослужещите е 15-20 хиляди рубли. Много ли хора от Русия са готови да оставят дом и семейство и да заминат да воюват - за да живеят с такива пари? По обективни причини - малко. Но те и не са необходими. Всъщност Донбас се справя със свои сили. Никаква мобилизация и набиране на доброволци от Русия няма. Тук местните желаещи стоят на опашка.

- Какво е Руският свят според вас - митично, екзистенциално или реално понятие? Какво значи Руския свят днес именно за вас?

- Руският свят е реалност, такава както моя дом, моето семейство, моите деца, моите родители, историята на моята страна. Ако човек правилно е прочел повестта „Тарас Булба” и е запомнил казаното там, не задава повече такива въпроси. А ако и се препрочетат няколко стихотворения от Пушкин, Батюшков, Фьодор Глинка, Лермонтов или Тютчев - то изобщо няма за какво да се говори. Всичко, което фарисеи и мошеници напъхаха в главите на хората през последните няколко десетилетия, ще го отнесе първото въздушно течение. Ще остане главното. В Донбас се случва именно това - най-главното.

——————————

http://www.mk.ru/, 21.03.2017 г.