С Благовеста Касабова разговаря Георги Н. Николов

- Блага, какво значение има историческата художествена литература за националната идентичност на една страна? За патриотизма на хората и опазване на вековните им традиции? Или е форма на остаряло мислене в ХХІ век?

- Значението е огромно - за патриотичното възпитание на младото поколение, пък и не само на него. Хората, които четат и обичат историческото художествено четиво знаят много добре, че историческите романи, повести, поетични творби, са оставили в паметта им незаличими следи за делото на славни български мъже и жени - съзидатели и революционни дейци. За събития, белязали съдбата на Отечеството, каквито следи едва ли са оставили сухите уроци по история в училище. Достатъчно е да споменем само няколко произведения на известни наши творци. Примерно „Под игото”, „Епопея на забравените”, „Хъшове” - на Вазов. Романите на Фани Попова-Мутафова за Второто българско царство: „Солунският чудотворец”, „Дъщерята на Калоян” и „Петър Берон”, романите на Вера Мутафчиева, на Димитър Мантов… да не изброявам повече. Заустените текстове от учебниците по история с течение на времето избледняват, но образите и делата на героите от историческите художествени книги остават трайно в паметта.

- Имат ли право на живот и сега творбите на Стоян Загорчинов, Константин Петканов, Димитър Талев, Яна Язова, Крум Велков, Стефан Дичев, Йордан Вълчев? Самата ти възкреси за обществото Фани Попова-Мутафова…

- Имат, разбира се, нещо повече, крайно необходимо е да четем талантливи исторически произведения особено днес, когато националната ни идентичност е застрашена, когато съзнателното обезбългаряване е подклаждано от тъмни сили, когато липсва национална кауза. Ако искаме българската нация да не изчезне, трябва все по-често да се връщаме - да четем и препрочитаме авторите, за които ме питаш, а и не само тях. Ще ми се младите творци на художественото слово да обърнат поглед към миналото ни. То има с какво да захрани идеите им, да имат свой собствен поглед към личности и събития, без да се поддават на предателски манипулации от страна на отцепредателите и да описват миналото ни такова, каквото е.

- Достойно ли е продължението на литературната ни историография днес? Веднага се сещам за Антон Дончев, Владимир Зарев, Павлина Павлова, Христо Карастоянов… Какви нови черти трябва да продължава, за да отстои на прехвалените евроатлантически „ценности” днес?

- Разбира се, че е достойно. И други творци продължават литературната ни историография талантливо. Стойностни исторически романи в последните години издадоха Бойко Беленски - три значими романа за три различни епохи от нашата история; Христо Карастоянов, Павлина Павлова и още няколко. Приветствам и се радвам на всяка новопоявила се талантлива историческа творба, стига в нея да няма изопачени и манипулативно поднесени факти и събития, каквито изобилстват в романите на известен наш писател, само и само да покаже „демократичните” си настроения, да сечели някой лев и да лепне непремахващо се петно върху името си на български писател.

Как историята на България в художествен план спомага за развитието й в бъдеще време? И как талантливите творци биха трасирали пътя й през епохите ясен, изчистен от чужди, привнесени теми и странни герои?

Сложен и комплексен въпрос. Заслужава по-цялостно разглеждане, на научи форуми и обсъждане в обществото. Но преди всичко се изисква темите да бъдат интерпретирани високо талантливо и исторически правдоподобно…

- Как може да бъде стимулиран интересът на младите поколения към българското историческо четиво? И не е ли време, в този ред на мисли, да се възроди „Библиотека за ученика”?

- „Библиотека за ученика” изчезна отдавна, главно по финансови причини. Появи се нейно подобие - добре финансирано, но и то не продължи дълго. Може би във вида, за който ме питаш, тя е изиграла вече ролята си. Крайно време е да се появи нова поредица, като се запази духа на първата. Примерно: „Уроци по родолюбие”, „Историческа библиотека” и пр. Впрочем, „Историческа библиотека” е имало още преди 1944 г. и то в няколко варианта, издавана от наши писатели-историци. Била е в голям тираж за онези времена, защото и родолюбието е било на висота. Мисля, че едно от задълженията на Министерството на образованието е да подпомогне издаването на художествена литература, свързана с историята на България. Така и подрастващите ще се възпитават в патриотизъм, ще познават значими личности и събития от по-далечната и по-близка наша история, и няма да се срамуват, че са българи. Но въпросното министерство най-малко се интересува от патриотичното възпитание и образование - не му плащат за това. Интересуват го само модерните технологии. Без тях навярно не може, но без духовност няма и прогрес…

- На книжните лавици у нас с пълна сила нахлуха комиксите. Могат и трябва ли, добронамерено, разбира се, в тях да присъстват и наши национални герои от близкото и далечно минало?

- Днес в детската литература преобладават - за съжаление - книжки-игри, книжки за оцветяване, самоцелни и грозни комикси. Не казвам, че не трябва да има подобни книги, а казвам, че трябва да отговарят на няколко задължителни изисквания: да има в тях сюжет, действие, скрита поука и възпитание. Няма такова нещо - повечето от „книжките” са бездарно подражание на американски измишльотини (главно с цел да се продават добре). Детето открива и възприема света чрез отвратително изрисувани чудовища, магьосници, вампири, дракони и още какви ли не страшилища. Няма добри постъпки, милосърдие, обич към ближния, благодарност, няма я красотата в природата. Няма нито един български герой. И после се чудим защо децата не четат, защо в училищата има насилие, убиват се и се пребиват съученици и приятели. В детската книга трябва да има любов, красота, обич към Отечеството, към близките и родния дом, към природата. Издания с подобно съдържание се броят на пръсти, голяма част от детските книги през последните години са грозни, пълни с насилие, безродие, безлюбие, безверие. Никоя институция не се грижи какво четат децата и какво съдържа „художественото” четиво, което пазарът предлага. Всеки да се оправя както може. Подобно неглижиране на духовния растеж на младото поколение е престъпно.

- Какво не достига на съвременната българска литература, за да възстанови разрушения патриотичен постамент на народа? Да сплоти неговата страшна разединеност и наежена многопартийност?

- Има произведения в съвременната - от последните десетилетия, литература, които тематично са насочени към съществени дати и събития от историческото ни развитие. Те обаче се броят на пръсти. За някои постижения вече споменах, но все още има много какво да се изисква, за да може читателят да не се лута между посредственото и стойностното както в художествено, така и във фактологическо отношение. Ако искаме българската нация да не изчезне, трябва все по-често да се връщаме Допълването с нови факти и документи гарантира ново отношение към някои забравени или пренебрегвани личности, работили и дали живота и имота си за свободата и независимостта на Отечеството; да се изровят от праха на забравата и делото им се осветли. Разрушената историческа памет води до липса на бъдеще. Трябва историческият постамент да бъде издигнат още по-високо от съвременните български творци във всички области на изкуството и културата.

- Какво трябва да е осъзнал днешният писател, пробващ перото си в историческата тематика? Какво е мястото на историко-политическия роман в съвременността ни? Давам за пример Йото Пацов с „Лъжикерван”, а и не само него.

- През последните години се появиха и историко-политически романи с тематика от близкото ни социалистическо минало, те са с различна художествена стойност. Романът на Йото Пацов е добър и в идейно-художествено отношение, и като историческа правдоподобност. Разбира се, ще има още книги, с различни оценки, интерпретации и авторови позиции. Коя от всички творби ще „оцелее” в съзнанието на читателите, ще покаже самото време.

- И накрая - какво чрез историческото четиво сме дали и ние нещо на света, та да се знае и помни?..

- Дали сме много. Има произведения, с които всяка европейска, пък и не само европейска литература, би се гордяла. С историческите произведения на Иван Вазов, Димитър Талев, Фани Попова-Мутафова, Стоян Загорчинов и още, и още. Нека поставя акцент в по-ново време и върху Генчо Стоев с „Цената на златото”… Дано традицията продължава и младите писатели имат патриотичните, интелектуалните и емоционалните сили да я надграждат…