Мохамед ал-Фейтури

превод: Инна Учкунова

Възлюбена,
ако някога прочетеш тези думи на обич,
ако ги дочуеш отнякъде, прости ми,
но в сянката на твоите очи, през онази вечер,
аз намерих почивка
и сънувах сладък сън, но кратък,
в блясъка на зениците ти видях звезди и луна
и си направих лодчица от листата на цвете,
с която да отплава уморената ми душа,
и жаждата си утолих,
когато от очите ти с очите си пих.

Възлюбена,
ако някой ден се срещнем на някоя улица,
както двама непознати случайно се срещат,
то знай, че до мен ще върви тъгата ми,
боса и разбулена,
стъпвайки тихо.
Защото ти ми остави тази тъга.

Мъка и загуба,
тишина и съжаление
спохождат поета в неговата борба,
защото поезията, любима, е непозната в моята страна,
където празнотата убива стиха.

Ако те видя отново, ще потреперя,
като че ли острие ще се забие в сърцето ми,
за да пречисти кръвта ми,
и ще мълвя молитви,
ще падна на колене
пред сянката на очите ти.

Възлюбена,
ако пътищата ни се пресекат отново,
ако очите ми видят очите ти,
ясни, зелени, обвити в дъжд и мъгла,
ако се срещнем някога по случайност,
а какво е случайността, ако не съдба,
тогава ще целуна пътя, отвел ме
до тебе,
два пъти ще го целуна.