НОКТИТЕ
превод: Инна Учкунова
Аз ти дадох тази тъга, която да закачиш на стената си
като едноцветен календар.
На ръкава си имам кръпка.
Не е толкова просто,
колкото изглежда.
Може би мислиш, че вече зная пътя
от мястото, където аз не съм,
до мястото, където ти не си,
просто защото толкова пъти съм мислил за това.
Зная, че нямам извинение задето
все стоя закотвен тук като огледалце,
вързано на корда, и че може би
единственото ми извинение е,
че всичко се променя.
След загубата човек има повече възможности
да си избере посока,
отколкото иначе.
Сякаш съм имал път,
по който съм вървял между лъжите,
разнищвал съм ги,
но само да знаех какво точно съм изгубил.
Гледам следите от стъпките си,
докато ме заболят очите,
но не мога да си спомня как е изглеждало онова,
което съм загубил.
Кога за последно съм го използвал?
Пръстен ли е било или светлината ми,
или някое есенно езеро,
което се задавя и свети,
и изстива отвътре?
Може би всичко е само в главата ми,
но така или иначе нищо няма да ми върне
изгубеното.
Гледал съм ръцете ти
подобни на дървета, отнесени от придошли реки,
гледал съм същия филм отново и отново,
гледал съм и стари филми, докато ги забравя,
до последната цифра, до нищото,
до празния край.
Светлината ми е показвала
белезите от бъдещето.
Наблюдавах дълго един самотен човек,
толкова самотен, като ключ в ключалка,
без ръка, която да го превърти.
Нищо не е толкова просто.
Зимата ще се завърне при изгорялата реколта,
няма спасение за нея
и семенцето на красноречието
ще разцъфти, когато вече няма да те има.
Но в този момент,
когато ноктите целуват за сбогом пръстите ми,
моят единствен шанс е да кървя
и щом нямам какво друго да направя, освен да кървя,
задето говоря истината или казвам това, което трябва,
то нямам друг начин за изразяване, освен раните.
