Пелин Пелинов

До неотдавна смятах, че след столицата, където прекарах по-голямата част от живота си, и родния Плевен, познавам най-добре Копривщица. Защото на младини, когато пътувах из родните предели, най-често съм посещавал този град, заради неговата аристократичност, изключителна възрожденска архитектура и красива средногорска природа.

А най-паче за това, че е родно място на Димчо Дебелянов, Любен Каравелов и войводата Георги Бенковски.

А сега, като прочетох книгата на Райна Каблешкова “Сто видни копривщенци”, разбрах, че съм знаел твърде малко за този забележителен град. От книгата научих, че Копривщица е най-плодовитото гнездо на родолюбци и интелектуалци.

Преди година, когато писах разказа си “Енциклопедистът” за д-р Петър Берон, от книгата “Щрихи към портретите”, установих, че в Котел, това малко и затънтено градче са се родили седем забележителни личности, нещо, което не се е случило в Дунавските градове, които са били прозорец към Европа.

А сега, след като се запознах с книгата на Райна Каблешкова, разбрах, че е имало друго българско гнездо, което е родило и отгледало не седем, а стотина забележителни личности.

Всъщност аз познавах голяма част от тези забележителни копривщенци, без да зная къде са родени. Схващал съм ги само като големи българи, които имат важно значение за историята на нацията.

Книгата “Сто видни копривщенци” стана за мен един голям прозорец не само към този средногорски град, а и към цяла България. Без тези видни копривщенци, Родината днес щеше да изглежда по-бедна, по-западнала и негероична.

Това е забелязал някога и Захари Стоянов, който възкликва: “Боже мой, селце като кутийка, а какъв рояк от деятели и работници!” А на мен, като гледам тая многотия, ми иде да възкликна: “Боже мой, та кой ли забележителен българин не се е родил в Копривщица!”

Авторката Райна Каблешкова е също от Копривщица. Тя произхожда от големия род на Каблешкови, връх на който е интелектуалецът и революционерът Тодор Каблешков. Каблешкова е историчка по образование и специалист по музейно дело и библиотекознание.

Автор е на много книги, между които: “Живот, посветен на Отечеството и обществото”, “Копривщица - етноложко изследване”, “Тодор Каблешков - монография”, “Човек без род, дърво без корен” и “Йоаким Груев”.

В последната си книга - “Сто видни копривщенци”, освен задълбочени познания за миналото на града и неговите обитатели, тя показва и дарбата на майстор-очеркист. Нейните очерци са кратки, но много точни и изразителни.

Тя ни поднася най-важното, с което са станали известни нейните герои, без да фантазира и измисля. Този вкус към документалното прави книгата и истинска и привлекателна. Освен това Каблешкова притежава и разказвачески дар, което прави очерците и четивни и увлекателни.

Райна Каблешкова е включила в списъка на копривщенци и двама бивши министър-председатели на България - Константин Стоилов и Иван Евстатиев Гешов, макар че те са родени в Пловдив и Карлово. Но майките им са от Копривщица. А всеки знае, че откъдето е майката, оттам е и детето. Тъй че Стоилов и Гешов носят копривщенска кръв, макар да не са живели в този град.

Искаше ми се, извън четиримата големи - Любен Каравелов, Георги Бенковски, Тодор Каблешков и Димчо Дебелянов, които се изучават в училище, да отделя и акцентирам върху още няколко образа, които не са толкова известни на българските читатели.

И се затрудних, защото не са един или двама. Те са няколко десетки. Например, спрях се на възрожденските учители Найден Геров и Йоаким Груев, които са големите строители на българското училище и образование.

Но до тях изведнъж се появи Ненчо Палавеев - най-големият български дарител, след Евлоги Георгиев и Иван Пеев Плачков, които също имат отношение към българското образование.

Реших, че инженер Стоян Митов - строител на българските железници, е уникален случай на родолюбие, защото през 1912 година е напуснал град Дрезден, където е следвал строително инженерство, взел участие в трите войни, преживял и двете национални катастрофи и чак в 1919 г. се върнал в Дрезден, за да завърши висшето си образование. Но се оказа, че не е единствен.

Архитект Вельо Дебелянов, първи братовчед на великия Димчо, е направил същото - напуснал университета в Прага и след осем години се завърнал, за да вземе дипломата си. Големи патриоти, за които националния идеал - обединението на българското племе, стои над личните интереси.

И си мисля, че ако днес, не дай си Боже, избухне война, нито едно от многото българчета, които учат на Запад, няма да се върне. Защото българското родолюбие е отдавна изчезнало…

Освен големи мъже, Копривщица е родила и отгледала и много забележителни жени. Ще спомена само част от тях, за които Каблешкова пише. Първата е Рада Гугува Каркавеч - завършила в Русия и, след завръщането си, станала директор на Девическата гимназия в Пловдив.

Другата е Анна Каменова, дъщеря на Михаил Маджаров и съпруга на акад. Петко Стайнов. Голямо име в българската музикология е проф. Райна Кацарова - Кукудова. Четвъртата е Магда Герджикова, дъщеря на революционера и бунтовника Михаил Герджиков, отдадена като баща си на тракийската кауза.

Особено силно впечатление ми направиха финалните страници на книгата, където Райна Каблешкова е дала списък на български опълченци в Руско-турската война от 1877 - 1879 г.

Тъй като в момента пиша роман за тази война - “През огъня”, списъкът на копривщенските опълченци ми подейства като кроше. Това не са пет-десет души, като от всеки друг град, а 79 човека.

Това са патриоти, които са тръгнали “на живот и смърт” за освобождението на Отечеството, загинали при Стара Загора и на Шипка за Родината, защото копривщенци са истински родолюбци. И герои…