МАГДА ГЕРДЖИКОВА
Магда Михайлова Герджикова (1910 - 2009)
Магда Герджикова произхожда от рода на копривщенския бегликчия Павел Герджиков. Дъщеря е на Михаил Герджиков, а майка й е Янка (по кръщелно) Юстинияна Коневчева от Охрид.
Янка като учителка в Скопие членува в Охридския комитет на ВМРО в града. Тя е куриер на Централния комитет на Вътрешната Македоно-Одринска организация и е връзката между София и Солун.
Поради несгодите, които търпи като куриер, се разболява тежко от плеврит, който преминава в туберкулоза, от която страда дълги години, а впоследствие и умира. Тогава Магда е на десет години. Голяма е болката от тежката загуба, но до нея стои винаги баща й.
През 1921-1922 година Михаил Герджиков е интерниран в Копривщица. Баща и дъщеря се приютяват в къщичката на Райна Стрезова, която полага майчински грижи за детето. Магда ходи на училище, тук намира много приятели.
След септемврийските събития и атентата в църквата „Св. Неделя” в София последва масово преследване на хората с прогресивни идеи. Михаил Герджиков е арестуван, после освободен от близки приятели, които го съветват да напусне България.
Така през 1924 година нелегално заминава за Цариград с мисълта да се установи някъде в Европа. Той изчаква да дойде при него 14-годишната му дъщеря, която споделя емигрантската му съдба.
Магда учи във френски католически пансион, а после в Робърт колеж. Герджиков си намира работа, легализира присъствието си в Турция и седем години живее с дъщеря си в Цариград.
След като се завръщат в София, Магда работи като счетоводител в Софпроект. Тя се включва и в дейността на Охридско-Стружката секция при Съюза на македонските дружества, а също и в живота на Съюза на тракийските културно-просветни дружества.
Години наред, като изключим зимните месеци, леля Магда, както ласкаво я наричаха всички, прекарва в Копривщица, която счита за свой роден дом.
Магда Герджикова е забележителна жена като личност, съчетала в себе си най-добрите качества на българката, възприела добродетелите на своето семейство, възпитана в горещ патриотизъм и родолюбие.
Леля Магда беше чародейка на словото. Приседнала на кьошкчето в Копривщица, вгледана в красотите на местната природа, тя с часове разказваше за своя живот, за всичките трудности и препятствия, през които е преминала.
Тя беше страстна пушачка, пушеше с цигаре, без него пушеше понякога и пури, като споделяше, че това е единственото, от което никой не може да я лиши.
Така, пушейки, прекъсваше и говореше много развълнувано за битките си. От нея можеше да се разбере как се е научила на турски, гръцки, френски, английски език, как е бродила из планините навсякъде със своя баща, как се е научила да язди кон, да стреля с револвер и пушка, да стреля с лък, как е понасяла несгодите на емигрантския живот, как е била наравно с мъжете в гората и в житейските битки.
След приключване на разказа си тя взимаше на ръце любимата си котка, галеше я, усмихваше се и черпеше своите слушатели с нещо сладичко или соленко, поднесено с много вкус, изтънчени обноски и финес.
Понякога пишеше своите спомени в една тетрадка през късните есенни дни, унесена в мисли, и обичаше да чете откъси от тях пред приятелите си.
За нея може да се каже още, че животът й принадлежеше на отечеството и обществото, на тракийската кауза и на тракийската организация в България.
Почина в София, малко преди да навърши сто години, с бодър дух и самочувствие, завещала на близките си и на поколенията своите чисти и светли идеали, своя непресъхващ извор на родолюбие.
