Георги Данчев

ЕВТИМИЙ СЕ ПРОЩАВА С ТЪРНОВГРАД

Ония дни бяха дни на плач…
Григорий Цамблак

Плачат нестопените камбани -
над Трапезица се носи стон!
Сечени,
горени,
поругани,
храмовете стенат и с поклон
шепнат отдалече свойто сбогом
на последния си патриарх,
който несломен
от меч
и огън -
се прощава днес със Търновград!

Плачат бойниците, оцелели
след тримесечните боеве,
незабравили словата смели
на Евтимий.
Той и днес зове
да не пада никой на колене,
никой за чалма да не смени
овчия калпак!
На заколение
да го пратят - пак да не склони!

Плачат старците,
жените скубят
под нозете му тревата с плач;
до архиерейската му руба
се докосват…
И стоят до здрач
с поглед, впит на юг
във планината,
откъдето идва като зов,
незаглъхващ дълго в мрачината
неговият сетен благослов!

СОНЕТ ЗА КОЛЬО ФИЧЕТО

Не мога да не сторя тих поклон
пред стъпките на твоите мистрии,
изгрели в Янтренския небосклон
върху мостове и камбанарии.

Отдавна своя дълъг път поел,
оставаш ти завинаги във хана;
дозидал вечер днешната си цел,
към друга устремено тръгваш заран.

Не мога без вълнение да спра
пред къщата с маймунката, която
над Янтра грее като вечно злато!

Десница изумително добра
си имал, майсторе, десница смела,
от слънцето безсмъртието взела!