Иван Стефанов

Настанаха времена, кога уж нещо се променяло, уж била дошла някаква демокрация, уж сме живеели по-добре, а един народ едва свързваше двата края.

И аз забравих, от кога клиент при мен не се е отбивал, от кога проект не съм правил. Позакъсах, отчаях се и кога и в Господ се усъмних, има ли го, няма ли го, не щеш ли, на вратата на ателието ми се позвъни!

Трима!

Поканих ги, влязоха, приседнахме, заговориха и ми казват, че искали да строят сгради, та се заинтересували, кой архитект, какво е направил и се спрели на мене, да им направя проектите.

Били представители на нещо, ама и името му дълго, и аз доста се развълнувах, та не го разбрах, но какво значение има, от къде ще капнат стотинки и вече ми се провиждаше, че не само цигари ще си купя, ами че и коняче си пийвам.

И слушам и се чудя, сънувам ли, бълнувам ли!

Да съм направел проекти и не за една-две сгради, а за двеста, и не какви да са, а джамии и не къде да са, а из цялата страна!

Разполагали с по един милион долара за всяка, но ако не стигнат, това не било проблем. Считат, че няма да е проблем и хонорара за проектите ми, защото предлагат по десет процента от стойността на сграда.

Все повече се ококорвам! Вече няма съмнение, че сънувам, но на сън дочувам да питат, дали ще мога за една година да ги направя.

Добре ли чух? Двеста проекта за една година!

Тия или представа нямат, как се прави проект и то не за каква да е сграда или си правят майтап с мене! Само за един проект, ако искам нещо да стане, три-четири месеца ми трябват! За толкова проекти, ще ми трябват години, а аз на тая свят я имам, я нямам още десетина!

Останалите проекти на Оня свят ли ще ги правя?

Правя опит да им обясня това, но ме успокояват, че проектите били готови, правени били от архитекти, в някакъв си Дубай и трябвало само да ги напасвам на местата, където ще се изграждат и се подпиша, че аз съм ги правил! Трябвало им, името ми!

Събудих се!

Става! Двеста ситуации за една година могат да се направят и не ми трябва, кой знае какво, освен по бутилка коняк на една!

То бива цена, бива, ама тая и то само за един подпис!

Господи, нима толкова много струвам? Защо Господи, комуто се кланям, дето си в нас, не ме забеляза, а Аллах отнейде си ме е видял?

Замълчах, загледах се в пепелника, зарових с пръст из него, дано е останал поне един, малко по-голям, недогорял фас, та да припаля, че цигарите пак съм ги свършил.

Намерих! Припалих!

Дръпнах дим и се опарих!

Нещо ме питат, но съм притворил очи, мълча и ми се струва, че друго дочувам, че друго някой ме пита:

- Даваш ли даваш, балканджи Йоване…?

Кога очи отворих, нямаше никой!

Отишли си!

Тук бяхме само аз и един пепелник, с недогорели фасове.

Един още димеше!