ИЗБРАНИЦА
ИЗБРАНИЦА
На Романьола
Някакви ездачи в моя сън лудуват -
искри от копита… Пламнали звезди.
Нощни птици пеят… Просто ми се струва:
бродници преплитат шеметни следи…
Мъдрата всевечност жадно засиява,
погледът се дави в звездното море…
Цвили пламнал месец… Правда ли раздава…
Дух ли предвещава: някой ще умре…
Шеметни ездачи - горди и всевластни,
в луд галоп пресичат сънния безкрай…
И звездите тръпнат в хороводи страстни
и наричат мъдро: пъкъл или рай?…
В тайнствата нечути диша битието…
Краят ли проблясва… Въздъх. Миг желан.
Знам, ще акостирам в оня бряг, където
мъдро ме насочи Божията длан…
Вече съм избрана. Звездно омъдряла -
губя се в ливади с облачни цветя…
Кротко полетяла с мъдрост закъсняла
в лунната пътека - праг към вечността…
***
На Петър Динчев
Няма нищо изгубено, няма нищо пропуснато
от могъщите сприи на космоса вечен…
И пулсира животът, моделиран в изкуството,
на възход и на сривове вечно обречен…
Няма нищо забравено! Летописно предсказано -
все слънца и възходи след бури стогласи…
Което бе свято - ще цъфти отбелязано
в столетния полет на мъдри пегаси…
Няма нищо пропуснато… Няма нищо загубено
сред могъщите сприи в битието космично…
И разискряш всевластно чрез слънцето влюбено
и с небесните бури скърбиш драматично…
И с лъчистата мъдрост, за изпит орисана,
ще излитне духът ти за сбогом обречен…
И препуснал в пътеката звездно изписана -
ще се втурнеш крилата към храма всевечен…
***
Гневът божествен ли срази небето?…
Злокобен меч прониза вечността…
Изплашено се сгуши битието
и в ужас вцепенява се света…
Не се търпи греховната досада,
заразата на нравствената кал…
Невинност ли? Наивникът ще страда,
загледан сляпо в своя идеал…
Светкавични камшици с гняв прорязват
невинната небесна далнина…
Изтръгната от облачната пазва,
кърви зловещо златната луна…
Дочувам ли въпросите й живи
за блатната ненавист на света,
в която плуват алчни, завистливи
удавници в престъпна суета…
Защо гласът Божествен ги пожали?
Защо не ги смрази гневът свещен,
за да разцъфнат свети идеали
и нов живот да бликне вдъхновен?
Мълчание… И в неизвестност свята
люлее се във смъртен грях земята…
***
Вали… Вали… Вали… Небесни думи
се сипят по разкаляния път,
по който страстно, в шеметно безумие,
съдбите ослепени се въртят…
Ще чуем ли напомнянето нежно
за чистота на земния ни ден,
над който с упоритост белоснежна
снегът се сипе благ и вдъхновен?…
Но… надпрепуска в надпревара дива
за власт и кръвна жажда за пари
злокобна сган със страст немилостива
към шанс за зли, убийствени игри…
А как вали снегът… Покрива нежно
следите по разкаляния път
и вдъхновено, с войнство белоснежно
старае се да усмири света…
Напразно ли?… Да, истина напразна
е тая бяла, снежна красота…
Ще се стопи пречистващият празник
и в кал, и в кръв ще затрещи светът…
***
Светкавици в злокобен бяг блестят
и с гръм всевластен облаци пулсират…
Небесни водопади дирят път,
извезан от светкавичната лира…
Дали след този дъжд ще отшумя -
повяхнал цвят, сред нравствена засуха -
слънчасал от суетна мараня
и онемяващ в булевардност глуха?…
Незнание. Жадуваният миг,
припомнил с гръм юмрука на съдбата,
смълчава се като случаен вик,
отронен от мистерията свята.
