Иванка Павлова

***
Пътувам с влака.
Пищната зеленина
ме приласкава.

***
Зряла ягода.
Сладостно ухание.
Миг за наслада.

***
Щурецът влезе
през вратата в хола ми
за серенада.

***
Дървото в двора -
прегърбено и старо -
все още ражда.

***
Ритник получи
прегладнялото куче.
После ухапа.

***
Реве морето -
в утробата си носи
отроче буря.

***
Сладост и слънце
в гроздовете налива
мъдър алхимик.

***
Зрели малини.
По плода - вонещици.
Странен порядък.

***
Сега са грозни
прецъфтелите цветя.
Навяват печал.

***
Гъсениците
изядоха чемшира.
Остана скелет.

***
Шурти чешмата.
В душата ми възкръсва
спомен за море.

***
Гладно гълъбче
на трамвайната спирка.
Оцеляване.

***
В двете ми ръце -
камъчета от плажа.
Спомен и болка.

***
Пропусна го.
Отива си лятото.
Поклони му се.

***
Художникът Бог
е сътворил птицата
от дихание.

***
Падна градушка.
В сърцата на хората
остави следи.

***
Спирка и кошче -
смачкано, ръждиво.
Нашият портрет.

***
Врата. Катинар.
Угаснало огнище.
Запустение.

***
Маса - от дърво.
Цветята - изкуствени.
Живо и мъртво.

***
Куче с три крака.
Подскача край хората
неозлобено.

***
В небето-зала
пернатите музиканти
изнасят концерт.

***
Бързоног паяк.
Още по-бърза мисъл:
да го убия.

***
Багри. Аромат.
Какво ни казваш, Боже?
Спомен от рая?

***
Гълъб на пътя.
Закъснели спирачки.
Кървави пера.

***
Самотен славей
сърцето ми ранява
с любовни песни.

***
Стълб с некролози.
Отвъдното напомня,
че ни очаква.

***
Рояк снежинки -
небесни балерини
в танц над земята.

***
Пролет. Дървото
в булчинска премяна -
надежда за плод.

***
Падна градушка -
в сърцата на хората
остави следи.

***
Три гълъбчета
кълват трохи в паничка.
Дете сияе.

***
Кошче на спирка.
Наоколо - фасове.
Тъжни размисли.

***
Ботуш и мишка.
Понякога мишката
прояжда ботуш.

***
Дете с цигулка.
Звездите коленичат,
за да ги стигне.

***
Бездомно куче.
Опитомен, гладува
братът на вълка.

***
Врабче на снега.
С бездиханната птица
говори дете.

***
Коли и хора.
Удобство и отрова.
Рали на смъртта.

***
Домашна котка -
беззъбо подобие
на горски хищник.

***
Цъфнало цвете -
буква от азбуката
на Създателя.

***
Елхичка в двора -
таралежово дърво
посред овошки.

***
Бръшлян обгръща
овехтялата къща -
сякаш я души.

***
Слана попари
разцъфналото дърво.
Унило лято.

***
Зрели череши.
Малките гаврошовци
обсаждат двора.

***
Градина. Пейки
с ощастливени хора.
Слънце. Благослов.

***
Засаждам цвете.
Земята е щедра -
дава ми сила.

***
Самотен воин -
цъфналото кокиче
вещае пролет.

***
Облаци - памук,
превърнати в нанизи
дъждовни капки.

***
Изящният сняг
потече в кални вади.
Непостоянство.

***
Земята е дом,
заселен от човеци
неблагодарни.

***
Щедрото слънце
не чака признание -
грее за всички.

***
Откъснах цвете.
Розата ме убоде.
Заслужих си го.

***
По висша воля
храбрите кокичета
пъдят зимата.