МИСЛИ
*
Болно е днешното човечество, то има нужда от лечение. Светските хора за игри и веселби мислят. Празници си правят. Искат да вярват малко, но без да се замислят, стоварят всичкото бреме върху Оногова, който се е нагърбил с общото спасение.
*
Животът е художество.
*
От злото може добро да излезе, но низостта завинаги низост си остава.
*
Ако часът на несгодите и изпитанията не събудят един народ за борба и благородни подвизи, такъв народ е стадо и нищо не заслужава.
*
Призванието е река, която не може да се спре, нито назад да се върне, тя винаги ще си пробие път към океана.
*
Защо моята душа се е родила в плът, когато всичко, що е мило за плътта, е смърт за душата?
*
И мотиката не е по-малко благородна от меча. И копачът е достоен за рицарска чест.
*
За да обикнеш всички, трябва първом да обикнеш едного.
*
Туй, което не можеш, ще ти се прости, но което не искаш - никога.
*
Не е кръстът, не е смъртта, не са мъките, които правят мъченика. Преди всичко кръстът трябва да се иска.
*
Хуманност!… Ето една безсилна дума, що е станала лозунг на цялата земя.
*
Искате награда, преди да победите. Вий трябва да се отърсите от туй мъртвило. Инак, връщайте се в своите гробове.
*
Един в полето не е войн.
*
Стълбата на Якова стигала до небесата; нашите желания, стремежите на нашата душа достигат до небесата.
*
Колкото един път е по-стръмен, толкоз той е по-къс и по-прав.
——————————
в. „Витлиемска звезда”, г. 2, бр. 9, 17 януари 1923 г.