МИСЛИ

Хенрик Ибсен

*
Болно е днешното човечество, то има нужда от лечение. Светските хора за игри и веселби мислят. Празници си правят. Искат да вярват малко, но без да се замислят, стоварят всичкото бреме върху Оногова, който се е нагърбил с общото спасение.

*
Животът е художество.

*
От злото може добро да излезе, но низостта завинаги низост си остава.

*
Ако часът на несгодите и изпитанията не събудят един народ за борба и благородни подвизи, такъв народ е стадо и нищо не заслужава.

*
Призванието е река, която не може да се спре, нито назад да се върне, тя винаги ще си пробие път към океана.

*
Защо моята душа се е родила в плът, когато всичко, що е мило за плътта, е смърт за душата?

*
И мотиката не е по-малко благородна от меча. И копачът е достоен за рицарска чест.

*
За да обикнеш всички, трябва първом да обикнеш едного.

*
Туй, което не можеш, ще ти се прости, но което не искаш - никога.

*
Не е кръстът, не е смъртта, не са мъките, които правят мъченика. Преди всичко кръстът трябва да се иска.

*
Хуманност!… Ето една безсилна дума, що е станала лозунг на цялата земя.

*
Искате награда, преди да победите. Вий трябва да се отърсите от туй мъртвило. Инак, връщайте се в своите гробове.

*
Един в полето не е войн.

*
Стълбата на Якова стигала до небесата; нашите желания, стремежите на нашата душа достигат до небесата.

*
Колкото един път е по-стръмен, толкоз той е по-къс и по-прав.

——————————

в. „Витлиемска звезда”, г. 2, бр. 9, 17 януари 1923 г.