Д. Б. Митов

Още когато се появиха първите работи на Горки, за всички стана ясно, че наистина нов свят се открива за литературата. На пръв поглед произведенията на Горки приличаха на всички съчинения от така наречената реалистична школа.

И в тях, както в работите на най-големите натуралисти, хората се изобразяваха каквито са в живота, нещата се наричаха със собствените им имена, гнусотиите не се прикриваха зад някакъв психологизъм, а напротив - разголваха се също така с голяма сила, както у един Зола или Мопасан. Човешката мизерия лъсна от страниците на Горки с всичкия си страхотен ужас.

Обаче, освен този жесток реализъм в работите на Горки имаше нещо друго - не само опитът на скитника, а и силата на вярващия в едно по-добро бъдеще борец, на убедения защитник на пролетариата.

Тази най-важна страна на Горкиевия талант пролича с най-голяма сила, когато през 1907 г. той публикува знаменития си роман „Майка”. Около тази книга дълги години се водиха безконечни спорове, особено се бореха срещу нея естетите - враговете на тенденцията в изкуството и в същото време крепителите на най-мрачната реакция.

Максим Горки не беше само един теоретически поддръжник на новия свят. Наистина и до ден днешен той участва активно в политическия живот. Но неговата сила на писател е в това, че той изцяло е сраснал със своите идеи.

И затова, когато ги прокарва в художествените си произведения, те не звучат като агитационна реч, а въздействат наистина като произведения на изкуството.

Литературната критика веднага схвана особената сила на Горкиевия талант. Мнозина се помъчиха да обяснят неговата бърза популярност с необикновения у живот, пъстър като лентата на някой сензационен филм.

Обаче, всички тия критици забравяха, че Горки е изразител на едно ново време за Русия и за света, когато възрастващата сила на работничеството групираше около себе си всички борци и вече се чувстваха стъпките на новия ден.

Пръв Максим Горки стана изразител на това нова време и затова неговото дело оставя трайна следа не само в литературните истории на миналото и настоящето, но то е и траен мост, по който вече преминават строителите на бъдещото изкуство.

Мястото на Максим Горки в световната литература е особено, затова днес неговият четирийсетгодишен юбилей намира отзвук във всички страни, дори и в тия, които са съвсем чужди на руския бит.

в. „Литературен глас”, г. 5, 15 октомври 1932 г.