РУСКАТА ЛИТЕРАТУРА СЕ ИЗПРАВЯ ОТ ГРОБА
превод: Литературен свят
какъв дяволски крясък и вой нададоха либералите, научавайки за постъпката на Прилепин
Захар Прилепин замина да воюва в Донбас, стана заместник-командир на батальон, облече мундир с пагоните на майор. Замина там, където наскоро беше взривен неговият приятел Моторола. Където беше разкъсан на парчета героичният Гиви.
Където ден и нощ гърмят украинските установки със залпов огън, помитайки села, изпепелявайки хора. Сега той е там, където димят камъните и силно нагрятата, почервеняла арматура.
Замина да воюва във втората си война. В Чечня той неведнъж е сменял пълнителя на автомата с нов, стоял е на КПП под куршумите и донесе у дома в прашната си раница великолепна руска проза.
Прилепин замина да воюва в Донбас за руското дело, обхванат от все същия тайнствен вихър, който увлече там хиляди доброволци от Владивосток до Смоленск, от Вашингтон до Марсилия.
Така някога под музиката на «Прощаването на славянката» са вървели руските доброволци към огневата линия край Плевен и на Шипка.
Така са летели в Испания под фашистките бомби хора от всички континенти, сражавайки се за правдата, красотата, мечтата, за великата илюзия за справедлив божествен свят.
Сред тях от Русия е Колцов, написал своя «Испански дневник». От Америка - Хемингуей, откликнал на звука на великата трагична камбана. Прилепин е в тяхната редица, един от тях, един от прекрасните и безподобните.
Руският писател никога не е седял на печката, когато войските на държавата са вървели в своите велики, прекрасни и горчиви походи.
«Слово за полка на Игор» е написано от древен руски воин - с него може би започва руската литература.
Граф Лев Толстой воюва в Кавказ, написа безподобните си «Казаци» и «Хаджи Мурат», а в Севастопол - своите «Севастополски разкази». И Господ по чудо го запази от куршума и ни подари велик художник и мислител.
Художникът Верешчагин вървя с войските на Скобелев през Уст Урт, умирайки от жажда, където всеки кладенец е бил отровен и полковете редеели от вражеските нападения и слънчевите удари.
Какво щастие за руския писател е да върви с войските на страната в нейните най-остри и горчиви велики периоди! Колко е велик «певецът в стана на руските воини»! Колко е велик художникът Верешчагин, отплувал с броненосеца «Петропавловск» заедно с адмирал Макаров в последното му плаване и загинал с целия екипаж от японски мини!
Руските писатели във войнишки и офицерски мундир, бил той Бондарев или Воробьов, са били не просто воини. Те са донесли от фронтовете не само рани, но и велики свидетелства.
Прилепин замина да воюва, заставайки на мястото на своите загинали другари. Но замина и за книга. Майстор, възхитителен прозаик, зорък стилист, той сега е сред своите герои, героите на бъдещата му книга.
Колко му завиждам, че може да стои на КПП-та с тези чудесни, небръснати хора, да се хвърля при първите залпове в окопите, да застава до картечницата!
Завиждам му, че остро го гледа в очите заснежената степ, в която чернеят изгорелите украински танкове. Ноздрите му трептят, вдъхвайки волния вятър на донските степи. А нощем, сменен на пост, може да изпие чаша водка за победата на руското дело, за Новорусия.
Донбас, руското въстание в Донецк и Луганск е епосът на ХХI век. Това е схватка на идеи, чудовищен възел, в който е стегнат светът. Този възел пак ще се наложи да разплита Русия. И Прилепин е един от онези, които ще започнат да го развързват. Ако пък не, ще го разсече.
Прилепин в Донбас е сред воюващите части, а това значи, че руската литература се изправя от гроба, където я сложиха мерзките победители от деветдесет и първа година, смятайки, че в тази година завършва руската история, а заедно с нея и руската литература.
Но няма край историята, няма край руската литература. Тя се измъкна изпод каменните плочи, където я вкараха либералните победители. Те надянаха целофанени торби на главите на всички руски писатели, позоряха ги, наричаха ги фашисти, отказваха да ги публикуват, премълчаваха ги, гръмко се присмиваха над всички светини, над идеалната руска мисъл и руска душа.
Предлагаха вместо Литература на Откровението литературата на низшите страсти, сардоничния сатанински хохот, литературата на синьо-вилетовата блатна гнилост и разпад, литературата на смъртта.
Но руската литература разкъса покровите на савана, в който я бяха омотали и замина да воюва в Донбас. И след Прилепин ще поемат млади писатели-пехотинци, писатели-офицери, писатели-генерали и ще пробият фронта на противника.
Какъв дяволски крясък и вой нададоха либералите, научавайки за постъпката на Прилепин! Колко ненавист, смрад, колко гнили зъби поискаха да се впият в плътта му! Колко лъчи на смъртта се протегнаха след него!
Така беше и с онези писатели, които вървяха с войската в афганския поход. Така беше и с онези, които воюваха в чеченските войни: в лицето им стреляха враговете, в гърба им биеха либералните кинескопи, а сега - пропитите с отрова странички на фейсбук.
Всички червеи, скарабеи, бръмбари-трупоеди, отвратителни дългоноси бръмбари и зловонни зелени мухи - всички те се носят след Прилепин, напират да го ухапят и ужилят.
Моля се за теб, Захар, разкъсвайки със своята любов и възхищение онази обвивка от тъмнина, в която те искат да те натикат. Усмирявам ги с кръстно знамение, от което те ще се разбягат и отново ще се скрият в зловонната си гробищна плът.
Бий се на предната линия при Донецк и Луганск! Бий се при Дебалцево! Набирай впечатления за бъдещата си велика книга. А аз, докато имам сили да се сражавам, ще те прикривам откъм гърба.
Руски хора, вижте великото чудо - едно от нашите вечни руски чудеса на възкресение: руската литература се изправя от гроба.
(със съкращения)
——————————
в. „Завтра”, 19 февруари 2017 г.
