СТЕФАН ГЕНДОВ
Нашето театрално изкуство едва ли има друго име, което да е така неразривно свързано с него. Малцина са тия, които ние бихме могли да посочиме, като театрални дейци - всецяло посветили живота си на това изкуство. Не говоря за артистите, чиято дейност е специална и твърде ограничена.
Едно рядко постоянство, съчетано с труда и усилията на Стефан Гендов бяха необходими, за да се наложи у нас театралната критика, посредством която българският артист доби физиономия и име.
Ония, които биха търсили у него поетически екзалтации, сантиментални дитирамби и надути фрази ще останат излъгани, но затова пък те ще намерят една компетентност и ясновидство, така необходими особено за театралния критик, който има да се справя с тая истинска terra incognita, какъвто е театърът - където експериментите са тъй възможни, а изненадите ни дебнат почти на всяка крачка.
Започнал още като ученик да се занимава с театралното изкуство, той прекарва известно време като театрален ученик в Народния театър и през 1911 г. написва във в. „Утро” първата си театрална рецензия за пиесата на Жул Льометр „Бялата женитба”. После сътрудничи във в. „Дневник” и „Вечерна поща”, а през 1913-14 завежда театралния отдел на в. „Заря”.
През 1912 г. той основава първото седмично литературно списание „Родно изкуство”, от което излизат само 14 книжки. Настъпва Европейската война. Целият наш културен живот е спрял. И в тия тежки дни той започва да издава седмичното литературно списание „Наша мисъл”, където печатат Вазов, Михайловски, Л. Стоянов, Кирил Христов и др.
През 1916 г. написва комедията „Любовта по-силна от смъртта”, която се играе с голям успех от артистите в Народния театър в пет утра наред, а след това и в други провинциални сцени под режисьорството на покойния Касиян Димитров.
На 28 юли 1920 г., той заедно със своя близък приятел и сътрудник В. Стефков турят основите на първия наш театрален седмичен вестник „Комедия”.
И ние сме щастливи да констатираме, че тия негови усилия не са отишли напразно. Неговото дело е налице: една любов и преданост към театъра и неговите истински творци.
Наистина, петнадесетгодишна дейност е твърде малка, за да изглежда това дело напълно завършено, но ние с пълно право можеме да разчитаме, че то не ще остане наполовина.
Далече сме от мисълта да изтъкваме почти всички негови заслуги за нашето театрално изкуство. Това ще има тепърва да се установи.
Но безспорно е, че Българския Театрален Вестник вижда в неговото лице своя пръв представител, а нашата театрална мисъл - един от своите създатели.
И това засега стига да имаме основание да го поздравим по случай неговия бенефис в театър „Одеон”, в който участвуват нашите най-даровити оперни, театрални и музикални сили.
——————————
в. „Комедия”, г. ІІІ, 17.12.1926 г.
