Стефан Гендов
Стефан Гендов (Стефан Димов Хаджигендов), български писател, драматург, театрален критик, редактор, е роден на 10.07.1889 г. в Калофер в семейството на възрожденеца и депутата Димо Хаджигендов. Брат на актьора Васил Гендов. Печата от 1911 г. Сътрудничи на в. „Дневник” и „Вечерна поща”, в. „Заря”, списание „Факел” (1913-1914). Създател на сп. „Родно изкуство” (1912) и сп. „Наша мисъл” (1916), в. „Комедия” (1920, заедно с В. Стефков), в. „Нова комедия” (1921). Сътрудничи и на сп. „Пламък” (1924-1925) , в. „Пладне” (1934), сп. „Нов път” (1936-1938). През последните години от живота си е уредник на сп. „Българо-съветска дружба”. Съчинения: „Драматург” (драма. 1908), „Пътят към щастието” (драма, 1912), „По следите на смъртта” (стихове, 1913), „Любовта по-силна от смъртта” (драма, 1916) „Балканските размирици” (1919), „Апотеоз на българския театър” (юбилеен сборник, 1929), „С Вазова в небесата: съновидение” (романтичен разказ, 1930), „Буря над равнината” (драма, 1943), „Дом без слънце” (драма, 1945), „Хищници” (драма, 1945; 1946). Псевдоними: Божидар, Хомо Сапиенс, Д-р Мюлер и др. Умира на 15.03.1951 г. София.
Публикации:
Проза:
МИСЛИ ВЪРХУ ЖЕНАТА/ брой 91 януари 2017
МИСЛИ ВЪРХУ МЪЖЕТЕ/ брой 91 януари 2017
За Стефан Гендов:
