Сесар Родригес

превод: Петър Велчев

Живее моят котарак и над нещата се надсмива,
напада ги, играе с тях и, лапа в слънцето забол,
усеща колко е блажен под козината си красива,
а в кръглите му ириси горят искри от алкохол.

Той украсява моя праг и там на плочите заспива,
напомня образ на гравьор, прегърбен върху своя стол.
С нехаен жест понякога ще сграбчи пеперуда жива,
а нощем, в страстна оргия, ще музицира в ми бемол.

Върху съседски покриви, сред силуети на комини,
се мята като акробат, презира всички карабини
и чака тихата зора да палне своя стар фенер…

Когато светлината вън залее сънните простори,
заварва го, все тъй ленив, да си лежи и да мърмори,
като поет усамотен - над стиховете на Бодлер.