Д. Б. Митов

Всред всекидневната суета на нашите критици и литературни хроникьори по ежедневниците, заети с гъделичкането на разни честолюбия, чието значение едва ли ще премине границите на сегашното десетилетие, едно голямо събитие от нашия културен живот остана незабелязано.

Това събитие е първото пълно издание на съчиненията на безсмъртния Васил Априлов, излязло под вещата редакция на проф. Арнаудов, най-добрия специалист по историята на нашето възраждане и публикувано с иждивението на Общия съюз на българските търговци.

Един солиден том, напечатан на най-трайната за сегашните времена хартия, придружен с увод от бившия министър на търговията Илия Кожухаров и с един подробен очерк за живота и дейността на Априлов от проф. Арнаудов.

Трябва още в началото на тази бележка да изкажа възхищението си от голямото културно съзнание на Съюза на българските търговци, непожалил средства и енергия да внесе своя принос към съкровищницата на българската литература.

И толкоз по-похвална е тази инициатива, защото се оставя нещо трайно, а не само рекламно статистическо изложение за напредъка на професията, както правят повечето наши организации.

Значението на Васил Априлов за българската култура е признато от всички и изтъквано неведнъж. Да издигнеш в ония страшни за България времена лозунга за просвета, да създадеш при тежки и примитивни условия знаменитото Габровско училище, което надяваме се рано или късно ще почне да играе отново своята роля, за да бъде нещо като българското Екол нормал сюпериор, да вложиш не само цялата си духовна енергия, но и материалните си средства в полза на създаващата се българска интелигенция, е подвиг, който може да се мери само с мащаба на големите хуманисти в света и затова примерът на Априлов у нас е примерът на един Гийом Бюде във Франция.

Съзнанието за националност се пробужда сравнително късно у Априлов, но затова и в неговият ентусиазъм за българщината има много от детската чистота и безизкуственост.

Възпитан от малък в духа на гръцката помпозност знаменитият наш училищен реформатор и книжовник черпи с радост вдъхновение от скритите за погледа съкровища на българското минало и в простата народна душа намира много повече красота, отколкото в изяществото на изисканата гръцка литературна реч.

Веднъж пробудил се като българин, Априлов се заема енергично да представи пред света своя народ с неговото минало и настояще. Той пише съчинения, търси връзка с руските фактори, събира суми за осъществяването на своя идеал - Габровското училище.

И успява. Неговото дело е налице. От училището излизат редица просветители, които са всъщност първите български професори. Защото по онова време възпитаниците на това училище са били най-учените, най-преданите служители на просветното дело.

Те не са притежавали големи научни степени, но за ония времена знанията им са били достатъчни, за да окрилят, за да будят духовете.

И затова плодовете на Априловото дело са днешните цветущи български училища, днешната напреднала наука, днешната литература.

Може би знанията на Априлов и на нашите първоучители да са били много малки, но те са влагали в своето преподаване сърце и убеждение, което не може да бъде заместено и с най-изисканите библиотеки и с най-добре подредените кабинети за научна работа.

Като чете човек съчиненията на Априлов тъй грижливо и с научен похват подредени от проф. Арнаудов, покрай всички скъпи работи, изложени в тях, покрай ценни мисли и указания, остава поразен от силата на един темперамент, от проникновеността на едно дълбоко чувство.

А при това Априлов не е бил професионален писател, напротив, занимавал се е с едно от най-прозаичните занятия - търговията. Този просветен търговец ни поразява със своето дълбоко познаване на много сериозни въпроси от нашата история, със собственото си отношение към големи проблеми, като, например, Кирило-Методиевската.

Той доказа мненията си с една доста солидна научна аргументация и полемизира с твърда логика с противниците на основни и верни възгледи за български исторически факти.

Без да се стреми нарочно към търсените ефекти на мисъл и стил, Априлов поразява със своето логично и пропито с дълбоко чувство изложение.

Още веднъж ние от сърце поздравляваме редактора на този сборник със съчиненията на Априлов, проф. Мих. Арнаудов и Съюза на българските търговци за наистина огромното културно дело, което са извършили.

в. „Литературен глас”, г. 12, бр. 476, 15 май 1940 г.