Енрико Дамиани

Едвам бях започнал първите си стъпки в изучаване българския език и българската литература, не бях идвал още в България, нито познавах лично някой българин, вън от онези, които срещнах в Рим, когато ми дойде една приятна изненада - една малка книжка, с български стихове, изпратени ми в дар от с любезно посвещение от самия автор. Това беше първата книга, която получих от България.

Н. В. Ракитин - за първи път прочетох това име. Прочетох неговите стихове. Харесаха ми - почувствувах в тях поезията, вкусих сладостта на формата, нежността на чувствата. И почувствувах нуждата да изразя моите впечатления от това, което прочетох, в едно италианско списание, което се занимава със славянски литератури.

Едно чувство на инстинктивна симпатия ме привърза от тоя момент към тоя български поет, без дори лично да го познавах. Писах му, влязохме в кореспонденция и когато няколко години по-късно аз дойдох в България и в Плевен, срещнахме се като двама стари добри приятели. И добри приятели станахме оттогава.

Малката книжка със стихове, изпени сърдечно и в които прочетох сърцето му, стана плодотворното семе на едно здраво приятелство и взаимна симпатия. Малко по малко с другите произведения, които редовно Ракитин ми изпращаше братски, пред моите очи се очерта неговият образ на поет.

Оттогава до днес изминаха вече няколко години и няколко пъти през моите пребивавания в България отново се срещах с Ракитин. Всеки път за мене е било празник да го видя отново. И всеки път той ме е приемал с отворени обятия, със същата добродушна, сърдечна и открита простота, тъй свойствена на душата му, както и на поезията му.

Днес, когато множество приятели и почитатели се събират в Плевен да отпразнуват с пълно единодушие неговия юбилей, желал бих повече от всякога да съм между тях. Но не ми е възможно.

Нека поне да достигне до поета и приятеля моя братски поздрав, израз на моята най-гореща и пълна солидарност в това хубаво тържество на изкуството и приятелството; нека да достигне до поета гласът на разчувстваното ми сърце от хубавото и доброто, което той щедро е дал и който ни услажда и вдъхновява със своето дело на поет и с образа на душата си, на своя талант и своя живот.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 5, 30.04.1933 г.