Енрико Дамиани

Енрико Дамиани (Enrico Damiani), италиански българист, преводач, публицист, журналист, изследовател, полиглот, е роден на 02.04.1892 г. в Рим. Завършва право (1914). Издава в свой превод на италиански език в Рим „Poeti bulgari” (1925) - антология на големи български писатели в две части - поезия и проза. През 1927 г. пристига в България. Работи в Софийския университет (от 1928) като гост-професор по италианска литература. Професор по български език и литература в Римския университет. Неуморно и безкористно ратува за засилването на културните връзки между България и Италия. Превежда на италиански език мнозина наши поети и прозаици. Изнася сказки в големите градове на България. Основава „Българска библиотека”. Главен редактор на двуезичното „Итало-българско списание за литература, история, изкуство” (1931-1936). От 1939 г. до 1943 г. издава „Bulgaria. Rivista di cultura” - орган на Италианско-българското общество в Рим. Автор на повече от 230 книги, студии, статии, преводи, интерпретации и рецeнзии в областта на българската литература, история, филология и култура. Особено място заемат „Упражнения по италианска граматика” (1940), „Теоретико-практически курс по български език” (1942, Неапол), студиите „Кратка история на България от раждането й до наши дни”, „Образът на българската литература”, „Бележки върху историята на старата българска литература”, „Кратка история на българската литература от началото й до днес”, „Отражения на българската душевност в литературата, историята, културата”. Почетен член на Полската академия на науките. Доктор honoris causa на университетите във Варшава и Краков. Издава редица антологии с българска литература. От 1941 г. до смъртта си преподава в Източния университет в Неапол. Умира на 10.12.1953 г.


Публикации:


Публицистика:

Н. В. РАКИТИН/ брой 91 януари 2017