ЮРДАН ТРИФОНОВ
Из книгата “Да си спомним за тях”, 1943 г., Плевен
Редица спомени в тая книга няма да бъдат пълни без ония и за Юрдана Трифонова. Защото в негово лице на учен и заслужил човек има с какво да се гордее нашият град. Мисля, че тъкмо сега би трябвало да скицираме накратко чертици и от неговия живот. Сега, когато още е жив, а не когато не ще бъде в състояние да чува думи на признателност.
Роден е на 28 декември 1864 година в Плевен от родители Трифон Цветков и Дамяна Николова. По баща произхожда от стар свещенически род в изчезналото през кърджалийско време село Долна Гривица.
До 1875 г. учил в основното училище при църквата „св. Параскева” в Плевен, а до 1880 година - в средишното класно училище при църквата „Св. Николай”. След това, вместо да учителствува в родния си град, продължава образованието си в Петропавловската семинария при Лясковец.
Там той добива първото си солидно образование при учители като Китанчев, Икономов, епископ Климент. Това образование би било може би достатъчно, ако не бе стремежът към самообразование у тогавашната младеж. Чрез сказки и прения в ученическото дружество „Познай себе си” се изграждало ден по ден това самообразование.
Спомням си го, Юрдана, през 1855 година, когато се връщаше от семинарията на ваканция. Набит и възнисък здравеняк в хубава униформа с чер лакиран колан и широка сламена шапка. Вирнал самоуверено глава, той вървеше из главната улица спокойно и бавно.
Правеше на мене, тогава още хлапак, особено впечатление неговата внушителна фигура с мощен бас. За пръв път чух в църквата „Св. Параскева” да пеят хорово той и дошлите на ваканция негови другари - Цветан Кузов, Иван Юрданов и Тодор Недков. Разбира се, такова модерно пеене никак не се хареса на поп Симеона - чух го да ги нарича еретици.
Запомних все около това време играта му на сцената веднаж в ролята на дядо Лулчо. Любители тогава представиха пиесата „Руска” от Вазова в полза на читалище „Съгласие”. Извика възхищение неговата фигура, сгърбушена над дренов кривак с рунтав калпак и старчески бас. Умелата игра издаде у него дарованието на истински артист - нещо рядко тогава за града ни.
От 1 септември 1885 година Юрдан Трифонов го виждаме вече учител в Търновската мъжка гимназия. Там пребивава до 1890 година, след което решава да продължи образованието си във Висшето училище в София. Следва и държи изпит едновременно и по история, и по славянска филология. Назначават го след завършването на висшето образование за старши подначалник в Министерството на просветата, след което преминава на работа в мъжката гимназия.
Нещо, което трябваше да се очаква, той проявил особено умение като преподавател по български език и литература, българска история и философска пропедевтика. Тъй можем да си обясним и защо по-късно му било възложено подготовката и на царските деца все по същите предмети.
Покрай няколкогодишното му учителствуване с особен успех във военната гимназия, нему са възлагани и много други длъжности. Повечето от тях, свързани с административна работа, са отклонявани от него - главно за да не пречат на книжовната му дейност.
Само в учебния комитет той се задържа - може би, защото работата там не пречи на тая негова дейност. Сигурно не е пречило на това и участието му със сказки в разни дружества и читалища, защото го виждаме в настоятелствата им, както и в ония на икономическото, философското, историческото, че и в съюза на учени, писатели и художници. Член е също отдавна и на археологическия институт, както и на Академията на науките.
Многобройни са неговите книжовни трудове - езиковедски, психологически, педагогически, литературно-исторически и главно исторически. Не позволява нашата задача на скромен хроникьор да ги изброяваме - пълният списък на неговите трудове притежава нашето читалище. При пръв удобен случай вярваме, че ще бъдат издадени и самите негови трудове заедно с кратък животопис.
Важното е, че Юрдан Трифонов, макар и в преклонна възраст и при слабо зрение, продължава да работи. Ако не се лъжем, не преди много той докладва в Академията на науките един нов свой научен труд.
Наред с интензивната изследователска работа, той откъсна от скъпото си време и за своя роден град, написа историята на град Плевен до Освобождението ни - един ценен труд, резултат на съвестни и упорити проучвания.
