Влад Ривлин

превод: Литературен свят

Недоизказаността.

Тя е във всичко.

В хоризонта, към който вървиш, но никога няма да стигнеш.

В безкрайните простори на Вселената, в безкрайността на знанието и незнанието, но преди всичко в човешкия живот.

Изживявайки живота си, човек никога не успява да свърши и да каже най- важното, защото мисълта е безкрайна и докато животът на отделния човек завършва, то животът на човечеството продължава.

Това е като падането на звезда, която изгаря толкова бързо, че нищо не успява да разкаже за себе си.

Какво остава след човека? Построеното и написаното? Прах? Всичко това, но още недоизказаност и незавършеност. И това е по-добре, отколкото прах.

Животът и мирозданието са се създавали от незавършеност и недоизказаност, сблъсъка на завършеността и безкрайността.

Та нали там, където е незавършеността, там е и развитието, а значи и животът.

И тази незавършеност на мирозданието, на човешкото съществувание, на познанието, са много по-добри от завършеността под формата на прах.

Някога хората ще се научат да отразяват тези незавършености и недоизказаности в книгите, но едва ли ще ги разгадаят до край.

9 януари 2017 г.