Влад Ривлин

превод: Литературен свят

За така наречените “сталински” репресии през 1937-38 г. знаят всички. Даже онези, които не знаят историята.

За следвоенните репресии от 1946 г. е известно много по-малко.

Въобще отношението към сталинския период от съветската история в либералните кръгове в съвременна Русия и постсъветското пространство напомня кадър от класиката на съветското кино: “Тук помня, а тук - не помня”.

Ето например, историята за милиона изнасилени от съветските войници немкини в повалената Германия (сега тези немкини са станали вече два милиона) помнят всички неолиберали.

Популярна в либералните кръгове е и темата за ограбването на повалената Германия от съветските войници.

А ето, за репресиите от 1946 - само частично.

Т. е, говорят в СМИ за онези репресирани, които са били в германски плен, например.

Но съдили и изпращали в лагер не само тези хора.

Имало е сред репресираните след войната заслужили офицери, включително генерали и даже герои от войната.

За какво те са били разследвани и осъдени?

За същото.

За мародерство и насилие.

В сталинския СССР за мародерство и насилие наказвали, независимо от званията и заслугите.

Единственият човек, който успял да избегне съда, бил маршал Г.К. Жуков. Неговата роля в това е отделна тема.

Ще отбележим само, че Съветската Армия е била единствената в света, поне в епохата на Сталин, където за мародерство не просто са съдили, а са съдили, независимо от званията и заслугите.

22 януари 2017 г.