Георги Цанев

На 9 ноемврий т. г. почина след дълго боледуване Г. П. Стаматов. С неговата смърт българската литература загуби един от талантливите си представители. Свободен от суетата на мнозина свои събратя, без всякаква склонност да се рекламира и да пуми около името си, той все пак доби широка известност между ония, които се интересуват от българска литература. Той носеше с гордост и достойнство званието на писател, без да допуска нито за миг мисълта, че може да използува това звание за някаква кариера. Той никога не изкористи литературата за удобен живот.

Георги Порфириев Стаматов е роден на 25 май 1869 година в гр. Тираспол. До 13-годишната си възраст прекарва в Русия и се учи в руски училища. Живял е в Одеса, Акерман и Николаев, дето е следвал и гимназия. През 1879 г. баща му бива назначен за председател на касационния съд в София. В 1882 г. Стаматова дохожда в България и постъпва във военното училище. Но скоро се уволнява и заминава за Швейцария да следва право. Живота си прекара като съдия. Най-дълго, изглежда, е служил в Кюстендил. След пенсионирането си живееше в София, зает изключително с литературна работа.

Още като юноша той се увлича от Пушкин и Лермонтов и дори пише стихове на руски език. По-късно в реда на неговите любими писатели влизат още Толстой, Достоевски, Шчедрин, Гогол, Чехов и др. руски писатели. Той беше така сраснал с руската литература и руския език, че до края на живота си не можа да освободи речта си от руско влияние. Когато говореше, това влияние се чувствуваше особено силно. Но то е отразено и в печатаните му разкази - главно в липсата на членната форма в някои случаи.

За пръв път Стаматов печата във Вазовото списание „Денница” - стихове. Но скоро се убеждава, че неговото призвание е другаде - в прозата. Първият му печатан разказ е „От кога Загорови са щастливи” - в сп. „Мисъл”, 1893 г. Сътрудничил е в списанията „Мисъл”, „Българска сбирка”, „Наш живот”, „Наблюдател”, „Ново време”, „Демократически преглед”, „Слънце”, „Съвременна мисъл”, „Златорог”, „Изкуство и критика”, „Българска мисъл”, в. „Вестник на жената” и др. Издал е отделни книги: „Избрани очерки и разкази, т. 1, 1905; „Скици”, 1915; „Разкази”, т. 1, 1929 и т. 2, 1930 (изд. „Ж. Маринов”); „Прашинки” (разкази), 1934, („Вестник на жената”). Издал е и един драматически фарс „Лигурийци”, дето осмива със силен сарказъм политическите нрави и вестникарите.

Стаматов остави и непечатни произведения. Между тях е и драмата в четири действия „Кръв и вода”, второто действие на която печатахме в миналата годишнина на „Изкуство и критика” (г. 4, кн. 9).

сп. „Изкуство и критика”, г. 5. кн. 9 и 10, 1942 г.