Георги Цанев
Георги Ценов Цанев, български критик, историк на българската литература, е роден на 21.09.1895 г. в с. Борован, Врачанско. Завършва гимназия във Враца (1915) и славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски” (1923). Специализира в Карловия университет в Прага (1926-1928). Член на ПЕН клуба (1937). Частен хоноруван доцент (1945). Редовен доцент (1946). Извънреден професор (1949) и ръководител на Катедрата по история на българската литература (1950-1961) в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Професор (1951). Декан на Историко-филологически факултет (1951-1952). Член-кореспондент на БАН (1952). Директор на Института за литература при БАН (1959-1963) и завеждащ Секцията по история на българската литература след Освобождението в същия институт (1950-1975). Член на СБП (1962). Член на Европейската общност на писателите (КОМЕС) (1962). Заслужил деятел на културата (1963). Хоноруван професор (1965). Народен деятел на културата (1971). Академик (1974). Първата му критическа статия е публикувана през 1922 г. във в. „Младеж” и е посветена на Христо Смирненски. Сътрудничи със статии, рецензии, портрети и прегледи на списанията „Нов път”, „Артист”, „Златорог”, „Училищен преглед”, „Българска реч”, „Философски преглед” и вестниците „Работнически вестник”, „Развигор”, „Наши дни”, „Литературни новини” и др., член е на редколегиите на вестник „Развигор”, „Съвременник”, „ЛИК”, главен редактор на списание „Изкуство и критика” (1938-1943), главен редактор на списание „Изкуство” (1945-1948), член на редколегиите на „Известия на Института за българска литература”, на списание „Септември”, „Литературна мисъл”. Съставител и автор на христоматии и учебници, съставител и на редица съчинения на български класици, редактор е на „История на българската литература” (в 4 тома). Съчинения: „Писатели и творчество” (1932), „Литературни студии” (1938), „Проблеми на днешната българска литература” (1939), „Идеи и образи” (1944), „Пътят на Яворов” (1947), „От символизъм към реализъм и социална поезия” (1948), „Страници от историята на българската литература” (1953), „По пътя на реализма” (статии, 1960), „Критика” (избрани литературно-критически статии, 1961), „Никола Фурнаджиев” (литературно-критически очерк, 1963), „Писатели и проблеми” (1965), „Традиция и новаторство” (1965), „Страници от историята на българската литература” (в 4 тома, 1967-1975), „Du romantisme dans la littеratura bulgare pendant la Renaissance par rapport au rоmantisme dans la littеrature serbe”, Athenes (1970), „Избрани съчинения” (в 3 тома, 1975), „Историческият роман в българската литература” (1977), „Среща с миналото” (спомени, 1977), „Книга за критиката” (статии и изследвания, 1980), „На литературни теми” (1982), „Йордан Йовков” (1982), „Страници от миналото” (статии, рецензии, спомени, интервюта, 1983), „Избрани произведения” (в 3 тома, 1985). Умира на 21.07.1986 г. в София.
Публикации:
Публицистика:
ЖИВОТОПИСНИ И БИБЛИОГРАФСКИ БЕЛЕЖКИ ЗА Г. П. СТАМАТОВ/ брой 91 януари 2017
