Славе Езеров

Асен Калоянов е роден през 1901 год. в гр. Пазарджик, където завършва гимназия. По-късно следва славянска филология и философия в Софийския държавен университет. Сега е библиотекар при Държавната печатница.

За пръв път е печатал в сп. „Сила”, редактирана от покойния Хр. Силянов, след което името му се среща в почти всички наши по-добри литературни вестници и списания.

През 1923 год. той издава малка стихотворна сбирка „Понякога, кога съм насаме”. След нея следват още няколко такива. Обаче, като поет, Ас. Калоянов затвърди името си със стихотворните сборници „Корени” (1938), „Пъртина” (1939), за която получи и награда от Министерството на народната просвета, и „Козарче”, стихове за деца и юноши.

Освен стихове, той е печатал и някои разкази, множество литературни статии, бележки и е превел стихове и проза.

С това свое обемисто творчество Ас. Калоянов доказа, че е един от желаните и популярни наши поети, защото и качествено той надмина много други, които са носени, едва ли не, на ръце от някои богопомазани критици.

Несмущаван от мълчанието на тези, които никога не искат да виждат онова, което не е по волята им, Ас. Калоянов продължава да твори, без да се самозабравя от похвалите на ония честни и безпретенциозни критици, които му отреждат едно завидно място в нашата литература.

В стиховете си той влива своята душа, разкрива болките на ония, които изнемогват, пренася ни в царството на истината и красотата и изведнъж ни открива грубия живот на всекидневието.

Но всичко това е дадено в неговите стихове с чистотата на тоновете, благозвучието на ритъма и силата на изразните му средства.

Затова ние се надяваме, че той в скоро време ще се яви още по-съвършен, ще избегне случайните мотиви, за да ни разкрие своята душа напълно и ни покаже действителното в живота…

сп. „График”, г. 1, бр. 6, 18. 10. 1940 г.