Славе Езеров
Славе Езеров (псевдоним на Слави Александров Битраков), български писател, е роден на 30 януари 1906 година в Скопие като най-малко дете в семейството на учителя и просветителя Александър Битраков (1863-1907) и Царева Битракова. След смъртта на бащата (1907), майката, останала сама с 4 деца, поема към Охрид при сестра си, където живеят до 1918 г. След Първата световна война и установяването на сръбска власт в Македония, семейството се премества в София. Псевдонимът му е свързан с Охридското езеро. Съчинения: „Аз искам” (роман, 1931, 1938), „Смехът на дявола” (хумористични разкази, 1934), „Чиновнически рай” (хумористични разкази, 1934), „Веселите момичета” (роман, 1939, 1940), „Човешки страсти” (роман, 1939), „Опиянение” (роман, 1940), „Модерно общество” (разкази, 1941), „Дневникът на една девойка” (роман, 1942), „Любов и загадки” (роман, 1942), „Младост” (роман, 1942), „Любов край синьото езеро” (роман, 1942, 2015), „Никога любов”, „Позор” (роман, 1941), „Хора без морал” (роман, 1941), „Чернев, човекът с тъмното минало” (роман, 1941), „Човешки страсти” (роман, 1942), „Жестока съдба” (роман), „В низините” (роман, 1942), „Любов на небето и земята” (1943) и др. Използва и псевдонимите Охридско-езеров, Ворезе. След 09.09.1944 г. сътрудничи със сатира на периодиката. Член на БКП. Умира на 7 декември 1972 г. в София.
Публикации:
Критика:
АСЕН КАЛОЯНОВ/ брой 91 януари 2017
Литература за деца:
МАЛКИЯТ МАШИНИСТ/ брой 101 декември 2017
ВЕЛИКДЕНСКА ПЕСЕН/ брой 127 април 2020
