Славе Езеров

Мирчо бе голямо момче. Чак до колана на татко си стигаше. Но не слушаше. Все обещаваше, че ще слуша, а на другия ден - не слушаше.

Молеше се майка му. Караше се татко му - а той - все не слуша. Такъв си беше Мирчо - ядосваше и татко си, и майка си. Лошо момче го наричаше баба му и не му носеше бонбони.

Ето го и днес, все гледа някак да пипне червените яйца. Да ги търкулне. Да счупи едно-две ил ида извърне цялата паница.

Ядосваше се Мирчо много, защото не можа да види кога дойде това хитро зайче и нарисува техните яйца. Не го видя той ни кога едошло, ни кога е отишло.
Но яйцата бяха тука. На полицата. Смеят му се: жълти, червени, сини - шарени и с картинки.

И нали си е пакостник наш Мирчо, не се стърпяваше да седи на едно място. Тъкмо излезе майка му да занесе козунаците на фурната, и той грабна високия стол и право при яйцата.

Постоя така една минута - две. Гледаше ги със смях и готов да дигне цялата чиния. Но онова, дето бе най-отгоре му се видя най-хубаво. На него имаше нарисувано едно пиленце.

- Него ще взема - рече си Мирчо и посегна със ръчичката си.

И ха да вземе яйцето, когато стана зачуден - яйцето мръдна и почна да ходи. Гледа Мирчо и не вярва. Има си краченца, ръчички, глава и ходи.

Хоп-хоп дойде при него и му проговори:

- Мирчо, защо искаше да ме вземеш? Не знаеш ли, че преди Великден не се ядат червени яйца. Ти да, ти искаше да ме вземеш и да ме изядеш. И сега аз ще ти се разсърдя, ще викна всички шарени яйца да си ходиме в друга къща при по-умни и послушни деца.

- Моля ти се, червено яйце, остани. Защо ми се сърдиш, аз не исках да те изям. Аз само исках да те погледам отблизо.

- О, ти много лъжеш, Мирчо, затова аз ще те затворя в черупката си. Да стоиш там на тъмно, докато искаш прошка? - каза сърдито шареното яйце и тръгна към Мирчо.

Мирчо затрепера цял от страх. Помисли си колко е лошо да бъде затворен в едно толкова малко яйце и затова със сълзи се молеше на червеното яйце.

- Истина беше, исках да те изям. Но сега разбрах, че това не е добре. Прости ми, яйчице червено и моля те, не казвай на мама и татко, защото за Великден нищо няма да ми купят.

- Добре, ако си умен днес - утре е Великден, ще получиш много подаръци и яйца…

Мирчо обеща. И наистина бе умен.

На утрото, когато камбаните биеха Христос Възкресе, Мирчо скочи. При него имаше две шарени яйца, много играчки и козунак. А майка му и татко му бяха весели, защото Мирчо вече не беше пакостник…

——————————

в. „За нашето дете”, бр. 16, 1938 г.