Славе Езеров

МАЛКИЯТ МАШИНИСТ

Татко, татко, ето виж
и аз станах машинист.
Лесно карам моя влак -
без връвчица и без крак,
само ключа аз въртя -
пътя дълъг му следя…
Имам релси и тунел -
тук е гара, дет е спрял,
пътник нов ще се качи
и пак влака ще върви -
Пловдив, Ямбол и Бургас,
всякъде ще ходя аз…

——————————

в. „За нашето дете”, бр. 11, 1937 г.

ЗИМА

Бързи палави снежинки
веч пристигнаха у нас -
за ръчица те по двенки
заиграха весел валс.
Скачат, пеят зимна песен -
колко е красиво вън!
Гледам, гледам аз унесен -
струва ми се всичко сън.
Веч ще мога със шейната
да се спускам от върха
а, ах, там по равнината
пак със нея ще вървя.
А когато вкъщи стигна,
със измръзнали ръце,
в топла стая миловидна -
скачам, весел от сърце:
- Мамо, чудна е таз зима
със своя бял и пухкав сняг,
но кажи ми дали има
всеки топла стая, хляб?…

——————————

в. „За нашето дете”, бр. 14, 1938 г.