СРЕБЪРНОТО ЕЗЕРО
Къщичката на Златкови е до самото езеро. Или не, тя почти плува в езерото. Онова, хубаво сребърно езеро, в което се оглеждаха върбите край брега. Където месечинката си играе и превръща водата в чисто сребро.
Къщичките край брега като че ли плуват в езерото. Но Златковата къща е най-близко до водата. Подпира се на големите върби и гледана отдалече прилича на старинен кораб.
Златка и Златанчо са братче и сестриче. Те много се обичат. Толкова много, колкото обичат и хубавото езеро. Годините и на двамата са малко. Толкова малко, колкото
вечерните вълнички на езерото.
Те стоят един до друг и тази вечер надвесени над водата. Гледат усмихнати, как месечинката от небето влиза в езерото и блести ослепително.
А ето ги на дъното и рибките. Със сребърни перки се разхождат в дълги редици.
- Искаш ли да станеш рибка, Златке? - пита я Златанчо.
- Искам, а ти? - усмихва се Златка
- Не, азъ не искам да съм рибка. Аз искам такъв, какъвто съм си да мога да ходя по дъното, както по сушата и да разглеждам всичко. Ще ходя навътре в езерото… много навътре, чак при езерната царица…
- А мене ще ме вземеш ли? - пита умолително Златка братчето си.
- Ще те взема, Златке.
- А, не може! - обади се една сребърна рибка, която се бе спряла близо до тях под водата, - царицата ме изпрати само тебе да взема.
- Гледай, рибка, пък говори! - смаяха се Златка и Златанчо.
- Разбира се, че говоря. Нали съм на служба при царицата.
- При коя царица? - запита смаяният Златанчо, като разглеждаше сребърната рибка.
- Нашата сребърна царица, за която разправяше ти до сега на Златка. Царицата чу какво си говорите и ме изпрати да те взема.
- Ами сестричката ми?
- Тя ще те чака на брега, докато се върнеш.
- Не мога да дойда без нея - каза тъжно Златко.
- А аз не мога да те взема с нея - отвърна рибката.
Натъжи се Златанчо, но Златка му се усмихна:
- Иди, братко, сам. Аз ще те чакам тука, за да ми разкажеш веднага какво си видял.
- Да - обади се и рибката: - Така е по-хубаво. Хайде, побързай, че ще почне сватбата.
- Кой ще се жени?
- Царската дъщеря.
- Ах, Златко, побързай да видиш булката и да ми кажеш каква сватба правят рибките - развика се сестричката.
Златанчо целуна Златка и побърза да се качи на гърба на сребърната рибка.
Рибката бързо заплува към дъното.
Златанчо върви и не знае кое по-рано да гледа. Наоколо му малки къщички, а от прозорчетата се показватъ чудни шарени рибки. По улиците на езерото се разхождат различни риби, които бе виждал Златанчо на картинките в учебника на батко си.
Но ето и големият дворец на сребърната царица. Целият от сребро. А вътре го посрещат червени рибки и му се покланят като на цар.
Когато Златко влезе в голямата зала, там видя сребърната царица.
Тя му се усмихна отдалече. В това време от ъгъла се зададоха червени рибки и засвириха със своите чудни инстументи. От другата врата влязоха след малко зелени рибки, които пееха омайни песни. А от третата врата влезе младата булка, която
бе цялата от сребро. И перките, и люспите - всичко в нея лъщеше от сребро.
До нея вървеше зетят - златна рибка със златни мустаци и златен цилиндър.
След тях се нареждаха бели, зелени, червени и шарени рибки.
Златко седна на един стол от бели камъчета, седалището на които беше постлано с мека езерна трева, кръстоса крак връз крак, без да откъсва погледа си от прекрасната сватба.
Но тъкмо засвириха наново червените музиканти и запя тържествена песен хорът от зелените рибки - долетя една малка, запъхтяла рибка, и се развика:
- Царице! Царице, бягайте, защото рибарите скоро ще ни заобиколят с мрежите! Лодките им вече са наблизо и почнаха да спускат в кръг мрежите. Да побързаме да се скрием, иначе ще ни хванат всички.
- Спасявайте се! - извика царицата. Рибите се изплашиха и бързо се разбягаха. А рибата, която донесе Златанчо, му каза:
- Качвай се, Златанчо, че и тебе ще хванат вместо риба.
Качи се Златанчо на гърба на сребърната рибка и тъжен се върна при Златка. И вместо да й разкаже, какви чудни работи е видял, той захвана с тъжен глас:
- Ах, Златке, колко са лоши рибарите. Не оставят рибите да си живеят свободно в езерото! Ах, горкичките рибки - какво са направили на хората, за да ги гонят?…
———————–
в. „Барабанче”, бр. 6, 12. 07.1938 г. - гр. 7., 19.07. 1938 г.
