превод: Никола Джеров

САМА

Когато с другите далеко
замина горе в планината,
нима раздялата бе лека
на трема пуст във самотата?

А в боя колко ли страда ти
от жажда, глад и скръб жестока…
Тук зимна дреха аз кроя ти -
дано не я скроя широка!

РАЗДЯЛА

Мъглата спусна тежкия воал
над стъпалата и покри ги.
Високият далечен месец
над входа южен е изгрял.

Затварям на беседката вратите…
Тук се простихме с теб. И падна
нощ тъй студена, че от нея
потръпнаха реката и скалите…

СЛЕД РАЗДЯЛАТА

Гладки и тихи води край брега
реката широко разляла.
Тежка, безмерна извира тъга
в сърцето след тая раздяла.

Капе и пада цветът и лети
безшумен от всичките клони -
сякаш скръбта ти и него гнети
и с твоите сълзи се рони…

ОТКАКТО МЕ ТИ ОСТАВИ

Откакто ме ти остави,
и аз стана си забравих:

тъй платното ми остана
и до днес недотъкано.

Съхна, вехна и се боря
също кат луната горе:

всяка нощ тя намалява,
всяка нощ по-бледна става.

——————————

в. „Огнище”, г. 1, бр. 5, януари 1938 г.