ВЕЧЕР
превод: Теодора Стайкова
Тъй нежна беше вчерашната вечер…
Дочака здрача тъжната ми мисъл.
В градината до малкото лимоново дръвче
угаснаха и розите, и моите копнежи.
В стъклата на прозорците умираше червен денят.
Тъй нежна беше вчерашната вечер…
Една неподарена, чудна скръб
изгря като звезда. Далеч в небето
израсна облак - сив саван надвесен,
що майката съдба грижливо бе тъкала.
Тъй нежна беше вчерашната вечер…
Но щом неясен страх навсякъде проникна,
градината изгуби последната си роза
и мъртви розови листчета залива покриха.
Звездите слязоха с тъгата на безкрая.
Тъй нежна беше вчерашната вечер…
