Петър Доневски, български писател, е роден през 1938 г. в село Търнак, Община Бяла Слатина, област Враца. Потомствен земеделец. Завършва средното си образование в Бяла Слатина и Зоотехническия факултет на Висшия селскостопански институт (ВССИ) - Селскостопанската академия в София. Работил е като главен зоотехник в Пловдивско, в село Попица, Белослатинско, като заместник-председател на АПК „Скът” в Бяла Слатина, заместник-кмет на община Бяла Слатина, директор на дирекция „Управление на територията и стопанската политика”. Участва в УС на Съюза на зооинженерите в България. Почетен гражданин на община Бяла Слатина. Член на СБП. Автор на повече от 300 очерка, репортажи и разкази за проблемите на селото, както и на прозаичните книги „Тихи вечери край Скът” (2000), „Дива кръв” (2002), „Лудо време” (2003), „Залези в равнината” (2005), „Уморени пътища” (разкази, 2010), „На село зреят черешите” (2013) и др. Публикува в списанията „Пламък”, „Читалище”, „Тютюни”, вестниците „Дума”, „Земя”, „Моята вяра”, „За жената” и други. Живее и работи в град Бяла Слатина.

Публикации:

Критика:

ХРИСТО ЧЕРНЯЕВ - ПЕВЕЦ НА НЕЖНИЯ ДУХОВЕН СВЯТ/ брой 78 ноември 2015

Публицистика:

ЕСЕННИЯТ ЛИСТОПАД НА ЦВЕТАНА КОСТОВА/ брой 172 ноември 2024

За Петър Доневски:

ИЗГРЕВИТЕ И ЗАЛЕЗИТЕ НА ПЕТЪР ДОНЕВСКИ/ автор: Цветан Илиев/ брой 91 януари 2017