Тамара Коломиец

превод: Андрей Германов

Един го вижда
жар-птица,
други -
сребърна звездица,
трети пък -
очи засмяни
от пролет,
от срещи пияни…
И аз го виждах
жар-птица
или сребърна звездица
и за мен вече
то беше
със очи -
черни череши…
А пък днес дойде,
поспря се,
позагледа се,
засмя се
като девойче козичка,
с тънко сплетена косичка
и с лице -
слънце - пламнало…
Сепнах се:
- Дъще мамина!