превод: Никола Джеров

КЪМ ЛУНАТА

Ти толкоз си далече -
като над мене звездите!
С любов не затова ли
се взират в тях очите?

Да можеше да стане
луната огледало -
лика ти с колко радост
във него бих видяла!

Ала луната само
луна е - и в небето
надсмива се на тоя
блян празен на сърцето.

ЕДНО САМО НЯМА

Да, ето същата луна,
и вън на двора пролетта
е прежната - една и съща.
Едно ми няма - младостта,
която се не връща…

ЛЮБОВ И СМЪРТ

Кой някога любов
е любовта нарекъл?
За нея име смърт
подхожда най-добре!
На смъртните й мъки
тоз, който е обрекъл
сърцето си, едничък
това ще разбере…

——————————

в. „Огнище”, г. 2, бр. 15, януари 1939 г.