Владимир Висоцки

превод: Иванка Павлова

Благодаря, че посети приюта сетен мой.
Почувствай как мигът лети, пред гроба ми постой…
Ти знаеш как обичах аз да пея, как в гръдта
напираше, сега без глас е моята уста.
Възкръсват като сън у мен ония времена:
на дрезгавите песни в плен бе цялата страна…
Немалко съм постигнал, знам: мечтах, творих и пях.
Каква жена обичах с плам! С какви другари бях!
Таганка, кино, сбогом! Ах, прощавай, свят зелен!
В гроб мрачен гние моят прах, вода тече над мен.
Благодаря, че посети приюта сетен мой.
Сред нас тук жив си само ти, при мъртвите постой.
Със зъби за живота, брат, се дръж: като умреш,
какво е да си жив и млад, с печал ще разбереш!
В една касета на “Маяк” чрез дръзкия си глас
века си надживял, аз пак ще бъда жив за вас.

23.VII.1980 г.