Густаво Адолфо Бекер (Gustavo Adolfo Becquer), псевдоним на Густаво Адолфо Доминикес Бастида, испански поет, прозаик, журналист, литературен критик, е роден на 17.02.1836 г. в град Севиля в многодетното семейство на художник, подписвал се с името Бекер. Брат на художника Валериано Бекер. Рано изгубва родителите си. Отгледан заедно с брат си от образованата им леля Мануела Монамай. От 1854 г. живее в Мадрид. Води бохемски начин на живот, заработва от журналистика и писане на комедии. Сътрудничи на в. „Епока” („Епоха”), в. „Контемпоранео” („Съвременник”), на който по-късно става главен редактор, сп. „Мусео универсал” („Всеобщ музей”), сп. „Илустрасион де Мадрид”, в. „Ентреакто” (Антракт). Изпитва влиянието на Байрон, Хайне, Мюсе. Заедно с брат си работи върху книга за испанските манастири. Няколко пъти се опитва да служи в различни държавни учреждения, включително в цензурата, но за кратко. Бракът му (1861-1868) се оказва неудачен. Умира от туберкулоза (според друга хипотеза - от сифилис) на 22.12.1870 г. в Мадрид. Поколение’98 и Поколение’27 приемат поезията му, заедно със стиховете на Росалия де Кастро за начало на съвременната испанска лирика. Сборникът му със стихове и „Рими” и книгата с новели „Легенди” постоянно се преиздават в Испания, преведени са на повечето европейски езици, включително и на български.

Публикации:

За Густаво Адолфо Бекер:

ГУСТАВО АДОЛФО БЕКЕР/ автор: Самуил Стрезов/ брой 90 декември 2016