Гурген Баренц

превод: Георги Ангелов

***
Консулът ме попита:
«С какво се занимавате?»
Отговорих: пиша стихове.
На консула кой знае защо му се стори,
че се подигравам с него.
Той недоволно и строго
ме погледна и попита:
«Къде работите?»
Събрах трохите
от цялата си вежливост
и с усмивка му отговорих:
В «Артела за Напразен Труд».
Консулът кой знае защо се обиди.
Той не ми издаде виза
и аз никъде не заминах.
А не съм си и мислел
да му се присмивам.
Та нали говорех за поезията,
а в наши дни да си поет
е все едно да работиш
в «Артела за Напразен Труд».

***
В Брюксел,
в самия център на града,
някакво мъничко
черничко момче
денем и нощем
пикае, пикае, пикае…
За този нахалник
от всички кътчета на планетата
тук всяка година пристигат
богатите зяпльовци,
и зяпат, зяпат, зяпат.